— Може би точно това се очаква да направим. Вероятно блъфират за Мексико. Редфърн не е глупак. — Изправих се и добавих: — Нека си поупражня малко мозъка. Ще се измия и обръсна, а после ще помисля…
Взех приборите за бръснене и се насочих към поточето, край което бяхме спрели. Водата беше ледена и бръсненето ми се превърна в истинско мъчение. Когато се върнах, видях, че се е заела да пържи бекон на примуса.
— Може би ще е най-добре да не мърдаме оттук — рекох и клекнах до нея. — Някога тези хълмове са били обитавани от нелегални производители на алкохол. Ако се поразтърсим, може би ще открием някоя изоставена барака или навес… Сигурно ще им писне да ни търсят, ако останем тук няколко дни. Най-много след седмица ще станат небрежни. Можем да изберем най-доброто време за измъкване. Освен това ми трябва малко време, за да си пусна мустаци. Мисля, че ако можем, наистина трябва да останем тук.
— Добре — кимна тя.
След като вече имахме някакъв план, напрежението я напусна. Докато хапвахме й разказвах за нелегалните производители на алкохол. Те криели из тези хълмове своите примитивни приспособления, а противната течност предлагали на клиентите си направо от волски каруци.
— Тук са скрити десетки казани. Положително ще намерим място да скрием и себе си.
Отидохме да измием чиниите на потока.
— През нощта се събудих и се заех с мислене — рекох аз. — Това беше първият ми шанс да се замисля наистина както трябва. Досега бях здравата раздрусан, може би по-раздрусан от всякога…
— И за какво си мислеше?
— Защо убиха Брет.
— Искаш да кажеш защо ти го уби? — неволно се изпусна тя и веднага прехапа език. Лицето й видимо пребледня.
— Какво искаш да кажеш? — втренчено я погледнах аз. — Нима мислиш, че аз съм го убил? Нали ти разказах как стана всичко?
— Да. Просто не зная защо го казах. Не исках, Флойд, извинявай.
— Какво ти става?
— Нищо. Наистина го казах неволно. Моля те, забрави го!
Очите й бяха сведени надолу. Изведнъж ми стана студено.
— Значи през цялото време си мислила, че аз съм убиецът! Така е, нали?
Тя вдигна глава и се вкопчи в ръката ми.
— Не ме интересува! — извика с дрезгав глас. — Искам да бъда с теб, нищо друго не ме интересува!
— Това е лудост, Вида. Значи наистина мислиш, че съм му пуснал куршума в черепа, а?
— Не ме интересува! — повтори тя и се отдръпна от мен. — Добре, не си го убил. Но на мен ми е все едно!
Насила задържах ръката й. Видях сълзи в очите й.
— Трябва да ми повярваш, дете — рекох. — Застреляха го, докато търсех твоята пудриера. Бях се покатерил на постамента, когато гръмна онзи пищов. Отидох да видя какво става. Той седеше зад бюрото си, пищовът беше точно пред него. Така беше. Трябва да ми повярваш!
— Разбира се, скъпи — преглътна сълзите си тя. — Разбира се! — Говореше с тон, с който обикновено се говори на дете, видяло таласъм.
— Но това е лудост! — изкрещях аз. — След като и ти не ми вярваш, какво остава за другите!
— Вярвам ти, не говори така. Моля те… Вече се разсъмва, трябва да тръгваме.
— Защо дойде с мен, след като мислиш, че наистина съм убил Брет? — изкрещях аз.
— За мен няма никакво значение какво си сторил и какво не си — отвърна тя. — Просто няма. И не ме интересува. Ти си всичко за мен!
Разроших косата си.
— Добре, мила, аз съм всичко за теб. Чудесно! Но не съм убил Брет!
— Добре, скъпи.
Гледах я как носи чиниите в колата и започва да прибира багажа. Най-лошото беше, че все още не ми вярва. Чувствах го. Продължава да е убедена, че съм гръмнал Брет, а после съм й скалъпил цялата история. Сигурно и Мик мисли като нея!
Стигнах до нея в мига, в който се готвеше да влезе в колата.
— Виж какво, Вида — рекох. — Ще ти дам единствения железен аргумент, от който ще разбереш, че не съм го убил. Забрави ли, че отидох у тях да прибера цели двайсет и пет хиляди долара? Е, прибрах ли ги? Нима си въобразяваш, че ще се лиша от толкова мангизи само да си направя удоволствието да го гръмна?
— Вероятно парите са те чакали. Но никой нищо не спомена за подобна сума. Не мислиш ли, че са ги откраднали?
Отстъпих крачка назад. Бях направо треснат.
— Ето! — ревнах. — Ето защо са го застреляли! Някой е знаел, че се готви да ми даде тези пари и се е постарал да му попречи!
— Да — каза тя, без да ме поглежда.
За момент не се ориентирах, но после я сграбчих за раменете.
— Значи мислиш, че съм ги взел? Значи мислиш, че съм отишъл там и съм застрелял Брет, за да взема и парите, и кинжала?
— Моля те, скъпи! Боли…
После изведнъж ми просветна.
— Горман! — извиках. — Той знаеше, сам му казах всичко! Само той знаеше, че ще ходя там! Само той знаеше, че Брет се готви да ми даде двайсет и пет бона! Какъв съм глупак! Дадох му възможност да организира цялата си игра! Той е убил Брет, сигурен, че аз ще отнеса последиците! Бил е Горман и никой друг!