— По-добре махни този нож — рече Макс. — Можеш да се порежеш.
Едва сега осъзнах, че стискам ножа в ръката си. Вероятно съм възнамерявал да го запратя по него, но никога не съм бил особено силен в този спорт. Разтворих пръсти и ножът издрънча на пода.
— Не очаквам да сте доволни от посещението ми — продължи Макс. — Двама са компания, но трима вече са тълпа.
— Да — рекох. Изпитвах известни затруднения с дишането.
— Реших, че няма да е зле да ви потърся из тези баири. Но няма да ви отегчавам с присъствието си.
— Ами… Наистина сме малко натясно тук…
Очите му насмешливо огледаха Вида.
— Предполагам, че се справяте. Едно момиче никога не заема прекалено много мясго в леглото на мъжа.
— Така е — рекох.
— Бих приел нещо за хапване. Може би госпожица Ръкс ще пожелае да ми приготви нещо. Каквото и да е, аз не съм придирчив.
Вида остави ризата и се наведе над бюфета. Дулото на револвера се закова в гърба й. Беше ми много странно да възприема моето момиче с насочено оръжие в гърба. Ако ножът все още беше в ръцете ми, положително щях да го хвърля.
— Дълъг ден — въздъхна Макс. — Доста пообикалях, докато ви открия.
Не отвърнах нищо.
Седна на противоположната страна на масата и остави револвера до ръката си. Запали цигара и зачака бекона, който пържеше Вида.
— Доста веселичко си прекарахте последните дни, нали? — попита той. Държеше се съвсем дружелюбно, впечатлението се разваляше единствено от револвера на масата. — Всички мислят, че сте в Мексико. Аз също, преди да видя госпожица Ръкс. Имам къща в Алтадена. Напуснах веднага, след като ти взе пръстена на Горман. Нямаше с какво да се заловя, затова реших да се върна у дома. Живея с майка ми и сестра ми.
— Сигурно са се зарадвали — рекох.
— Кой знае. Работата е там, че майка ми доста си посръбва. Трябват ми много мангизи, за да я зареждам със спирт.
Не виждах какво общо има с мен това и си мълчах.
— Като дете идвах насам с моя старец — продължи Макс. Изглежда му беше приятно да слуша собствения си глас. — Той притежаваше казан номер четири, на около осем километра оттук. Когато зърнах госпожица Ръкс, веднага ми стана ясно, че сте някъде тук. Два дена ви търся. Ще се изненадате, ако ви кажа колко много казани има наоколо.
— Тъй ли? — попитах и внимателно се размърдах в стола си.
Ръката му покри ръкохватката на пистолета. Въпреки насмешливото изражение върху лицето му той очевидно беше нащрек.
— Ако ви се намират две излишни яйца, бих приел и тях, госпожице — обърна се той към Вида. — Също и едно питие. Добре сте се подредили, а? Даже и радио си имате. Значи сте наясно с последните новини. Обзалагам се, че сте се смяли до пръсване на тъпите ченгета. Но наистина се справихте отлично.
Вида чукна две яйца в тигана.
— Имаш ли нещо против да си извадя цигарите? — попитах.
Ръката му стисна револвера.
— Би трябвало да имам — рече. — Виждал съм тоя номер на кино. Не ми харесва.
— Виж какво, хайде да спрем с будалкането — не се стърпях аз. — Кажи какво искаш?
Вида се изправи и погледна към Макс. Настъпи мълчание. Атмосферата се сгъсти дотолкова, че човек спокойно би могъл да окачи шапката си на нея.
— Стори ми се, че вие двамата имате желание да сте заедно — започна най-сетне Макс. — Когато един мъж държи макара в присъствието на красавица като госпожица Ръкс, той очевидно има намерение да продължи усамотението си с нея. Това ме накара да си помисля, че скоро едва ли ще се отегчите един от друг.
— Хайде, стига глупости! — рекох. — Минавай на въпроса!
— Ще мина. Просто исках да поясня как аз виждам нещата. Знаете ги ченгетата — отделни женски и мъжки затвори, никакви мисли за любовници, съпруги и любими. Знаеш как е…
— Продължавай! — изръмжах мрачно аз. Толкова мрачно, че той отново се хвана за пищова.
— Прочетох, че си задигнал двайсет и пет бона от Брет. За мен това са страшно много мангизи.
Чакахме го мълчаливо да се назлорадства. Всичко беше ясно, но нямах никакво намерение да го улеснявам.
— Майка ми се нуждае от пари, знаете — продължи той. — Бутилка джин на ден не й стига. Вече го пие като лекарство. А точно с това не разполагам — с мангизи.
— Не се тревожи — рекох. — Ще те подплатя добре, след като това ти е проблемът. При това ще го сторя с радост. За сто кинта може да се купи сума джин, ще й стигне за месеци.
Той почеса с мръсен пръст върха на гърбавия си нос.
— Сигурно — рече. — Но аз не мислех за сто кинта. — Слабичкото му тяло се размърда на стола. — Ето каква е работата. Вие двамата искате да останете заедно, искате да се държите по-далеч от ченгетата. Само аз зная, че сте тук. Хрумна ми, че положително ще поискате да си държа устата затворена и да снабдите моята бабичка с малко джин.