— Би ли изпратил Лу да ме посрещне на второто разклонение преди влизането в града? Ще бъде по-добре, ако той поеме буика, а аз взема неговата кола.
Мик каза, че ще го уреди.
— Чакам те. Мадамата с теб ли е?
— Сам съм.
Той изръмжа и затвори. Не беше от тези, които задават въпроси. Предпочита действието. Добра линия на поведение.
Когато стигнах разклонението, Лу седеше в кадилака и ме чакаше. Махна с ръка и се усмихна. Изглеждаше доволен, че ме вижда.
— Още ли си уморен от живота? — настани се до мен той. — Мислех, че отдавна си в слънчево Мексико. Къде е синеокото бебче? Не ми казвай, че си я изхвърлил в канавката!
— Разделихме се — късо отвърнах аз. — По-добре тръгвай, защото тази кола е гореща!
Навлязох в центъра на Санта Медина в блестящия кадилак и първият човек, който видях там, се оказа О’Рийдън. Качваше се по стълбите на полицейското управление. Изглеждаше смачкан и остарял, вече не се усмихваше. Не ме видя. Странно да срещна именно него, но изобщо не ми мигна окото. Добре се бях огледал там горе, в колибата. Как би могъл да ме познае О’Рийдън, след като сам не мога да се позная?
Спрях пред вратата на комарджийницата.
— Търся Кейси — рекох на пазача отпред. — Казвам се Декстър.
— Влизайте. Той ви очаква.
Мик не допускаше никакви изненади. Пазачът беше нов. За пръв път го виждах. Беше напълно равнодушен към мен.
Беше много рано за редовните посетители. В бара имаше само две негърки с прахосмукачки в ръце Хвърлиха ми по един кратък поглед и продължиха работата си. Бутнах вратата на Мик и надникнах вътре Той крачеше напред-назад из кабинета си. Ръцете му бяха натикани в джобовете, в устата му стърчеше угаснала пура. Вдигна глава и навъсено ме погледна:
— Изчезвай! Кой ти разреши да влизаш тук?
— Ти — рекох и затворих вратата зад гърба си.
Той скочи към мен и стисна ръката ми.
— Проклетите мустаци! Приличаш на латиноамериканец! Радвам се да те видя, да те вземат мътните! Сядай и казвай защо, по дяволите, се върна! Защо не си в Мексико?
— Върнах се да открия убиеца на Брет. Мисля, че го познавам Виж какво, Мик, беше лудост от моя страна да бягам! Мястото ми е тук. Ще открия убиеш на Брет и ще прибера обявената награда!
— Наистина си луд! Редфърн продължава да те търси. О’Рийдън отдавна се отказа, но при Редфърн е друго. Сан Луис Бийч кипи като кюмбе! Покажеш ли си носа там, с теб е свършено!
— Подай ръка, Мик, и ще си поделим наградата. Трийсет бона, какво ще кажеш?
— Ще ти подам ръка, но другото са глупости. Имам купища мангизи и не зная как да ги похарча.
— Мангизите никога не са достатъчни.
— Добре де, не ни чакат зад ъгъла. Кажи какво искаш от мен?
— Подозирам Горман. Само той знаеше, че отивам в къщата на Брет. Искам да разбера къде е бил по времето на убийството. Ако няма желязно алиби (а няма начин да има), аз ще го стисна за гушата и ще му изтръгна признанието!
— Трябва да внимаваш. Чух, че това момче не е от мекушавите.
— Не се безпокой.
— Добре — възобнови разходката си той. — Ще натоваря Лу с тази задача. Съгласен ли си?
— Да.
Позвъни за Лу, но му отвърнаха, че го няма.
— Крие колата — рекох.
— Да дойде при мен веднага, след като се появи! — нареди Мик и тръсна слушалката върху вилката.
— Проследиха ли оръжието на престъплението?
— Да. Било е личното оръжие на Брет.
— Тъй ли?
— Тъй.
Наместих се по-удобно в креслото.
— Много странно.
— Защо?
— Странно, че убиецът е получил достъп до него. Сякаш е бил добър познат на домакина. Питам се дали Брет е познавал Горман. Разбираш накъде бия, нали? След като пистолетът е бил на Брет, вече е съвсем ясно, че го е взел за в случай, че аз опитам разни номера. Той очакваше мен и просто е взел мерки да не бъде измамен Може би е сложил пистолета върху бюрото, за да му е съвсем подръка. Убиецът би трябвало да му е съвсем близък, за да може да го вземе изпод носа му. Разбираш ли какво искам да кажа?
— Да.
— Трябва да открия дали Брет и Горман са се познавали. Горман е изпратил Вида да играе в дома на Брет, но това не означава, че двамата са имали личен контакт. Всичко е било уредено чрез секретарката на Брет. — Спомних си за русокосото момиче, което се втурна в стаята миг след фаталния изстрел. — Някой споменава ли нещо за това момиче? Същото, което откри трупа на Брет и видя мен? Блондинка, много приятна на вид.
— Шейла… Не й помня фамилното име. Бъдещата госпожа Брет.
— Така ли? — вдигнах вежди аз. — Я се опитай да си спомниш името й!