— Пазя вестникарските изрезки, Ей сега ще го открия.
Докато той се ровеше сред внушителната купчина изрезки, аз мислех за пистолета. Не можех да допусна, че Брет ще позволи на Горман да се приближи толкова близо, че да го грабне. А тази мисъл никак не беше успокоителна. Възможно е Брет да е проявил известна небрежност, но едва ли беше така. Не беше от този тип хора. Факторът време също беше от първостепенно значение. По мои изчисления пазачът ме придружава до подножието на стълбите в рамките на десет-петнадесет минути. В тях влизаше и времето, което изгубих в търсене на пудриерата, чак до момента на изстрела. В същите тези рамки, т.е. десет-петнадесет минути, убиецът е трябвало да свърши куп неща — да приспи подозрителността на Брет, да се докопа до оръжието, да го застреля, да вземе парите и да изчезне. Прекалено много работа, освен ако… Чакай малко, рекох си. Нека допуснем, че убиецът не е Горман. Да допуснем, че бъдещата госпожа Брет е свършила цялата работа. Тя би могла да влезе при Брет и да вземе пищова, без да събуди подозренията му. Но по каква причина? Само ако в случай, че всичко между тях е било приключено. Тя е знаела, че идвам и се е възползвала от първия удобен шанс да си набави двайсет и пет бона суха пара.
— Шейла Кедрик — рече Мик и ми подхвърли изрезката. — Така се казва.
Материалът беше придружен със снимка. Изглеждаше отлично в скъпия си бански костюм. Което не означаваше, че няма да изглежда още по-отлично и без него. Информацията беше оскъдна. Дошла от Сан Франциско и щяла да стане бъдещата госпожа Брет, ако кандидат-женихът не беше хвърлил топа. Получила известност като балерина в мюзикъла „Шпионирам непознати“, към нея прибавила и две-три награди от конкурси на красотата.
Влезе Лу и аз хвърлих изрезката върху бюрото.
Мик му каза какво се иска от него.
— Тръгвай. Проверяваш алибито му, ако има такова. Проверяваш го до дупка! Ако свършиш работата както трябва, ще получиш петстотин долара.
Красиво извитите клепачи на Лу потрепнаха.
— Искам да разбереш дали се е познавал лично с Брет — намесих се аз. — Това е от първостепенно значение.
— Не бери грижа, скъпи — пропя Лу и помириса свежата метличина на бутониерата си. — Ще свърша работата, както трябва. Петстотин кинта са хубава пара.
— Направо ме убива! — рекох, когато вратата се затвори зад него.
— Убива много хора, но има мозък в главата си — отвърна Мик.
— Е, добре. Не мога да направя нищо, преди Лу да се върне. Ще ида да го чакам в скривалището, и без това прекалено много ти се пречкам в краката.
— Няма нужда. Стой тук. Никой не влиза в кабинета, ако не съм го повикал. Разполагай се удобно. — Предложи ми пура, но настроението ми не беше чак толкова празнично. — Какво стана с мадамата? — Този въпрос явно искаше да ми зададе още в мига, в който ме видя, но досега беше успял да потиска любопитството си.
— Разделихме се.
— Така ли? Малко съм изненадан. Мислех, че вие двамата… — Прекъсна се насред фразата и ми отправи една смутена усмивка: — Извинявай, май говоря прекалено много…
— Няма защо да се извиняваш — рекох. — Знаеш как се получава… Прекарахме една седмица заедно, но… — Дори на Мик не исках да спомена за Макс.
— Човек трябва да внимава с жените — поклати глава Мик. — Но изглеждаше страхотно тая твоя мадама. За съжаление външният вид често лъже, нали? Някога познавах една като нея — не слизаше от кориците на списанията… Но иначе беше като бучка лед! След нея се запознах с пълната й противоположност — лице като хамбургер, тяло, сякаш сковано от две сухи дъски. Но мадама, братко! Страхотна!
Бръкнах в джоба си за табакерата и напипах портфейла на Макс. Бях го забравил. Докато слушах Мик да разказва за мадамите, в живота си (той винаги обичаше да го прави), аз се заех да разглеждам съдържанието му. Банкнота от пет долара, автобусни билети, писмо от майка му, три неясни снимки. Подхвърлих ги на Мик. На гърба на плика имаше нещо написано с молив и съдържанието му ме накара да подскоча.
Спомних си ясно разкривения почерк на писмото, което открих под възглавницата на Макс. Тези няколко думи бяха написани със същия почерк:
„ЗА АЛМА ОТ ВЪРН: НАЙ-ДОБРИЯТ ПРИЯТЕЛ НА МЪЖА Е НЕГОВАТА СЪПРУГА.“
Бръкнах във вътрешния си джоб и извадих картичката на Брет. Същите думи. Стоях и мислех. Двама мъже разполагат с еднакво тайнствен текст и двамата загиват. Означава ли нещо това? Не ми ли убягва нещо особено важно?
Усетих погледа на Мик върху лицето си.
— Какво те мъчи?
— Не знам… Вероятно нищо…
Сгънах плика и го прибрах при визитната във вътрешния си джоб.