Напрежението ме напусна.
— За момент си помислих, че разполагаме с нещо, знаеш… Въпреки това съвпадението е доста странно, Сигурен ли си, че и двамата са мъртви?
— Предполагам. Лу може да ти разкаже повече подробности, той беше приятел с Върн.
— Мисля, че това не е от особено значение. Не могат да са те, в това си абсолютно прав. Много ми се иска да поразпитам бъдещата госпожа Брет. От нея бих изтръгнал доста неща, стига да мога да я докопам.
— Не бива да се опитваш дори. На твое място бих забравил за нея. Само ще усложниш нещата. Бас държа, че тя няма нищо общо с убийството.
Но той все още не знаеше, че и Макс е проявявал интерес към странното изречение. А аз бях твърдо решен да не споменавам пред никого за Макс.
На вратата се почука. Беше Лу.
— Нещо ново?
— Не е бил Бойд — поклати глава той. — Цяла вечер си е бил у дома. Искаш ли нещо друго от мен?
— Ясно… Не е Горман, не е и Бойд. Кой още ни остава? Шейла Кедрик. Тя беше точно там, на местопрестъплението. Но ние не можем да проверим с какво точно се е занимавала по време на убийството. Всеки друг може да го е извършил. Някой, за когото дори не сме чували. Дяволска бъркотия, а?
— Знам как се чувстваш — съчувствено ми се усмихна Лу. — Всичко се върти в кръг, нали?
— Така е — въздъхнах аз и се изправих. — Ти си познавал семейство Бейли, нали?
— Познавах Върн Бейли — озадачено ме погледна той. — Но какво общо има това?
— Добре ли го познаваше?
— Доста добре. Шетахме насам-натам преди няколко години. Почти престанахме да се виждаме, когато се ожени. Но за какво става въпрос?
— Не знам — въздъхнах отново аз и му подхвърлих картичката на Брет. — Това нещо да ти говори?
Лу изненадано зяпна.
— Това е Върн, съмнение по въпроса няма — рече той. — Винаги казваше, че Алма е най-добрият му приятел. Бяха луди един за друг.
Напрежението ми започна да нараства.
— Сигурен ли си, Лу? Това е много важно.
— Разбира се, че съм сигурен. Върн е казва та тези думи хиляди пъти. На всички им беше писнало да ги чуват. На мен също!
— Дали се е познавал с Брет?
— Върн? Изключено! Никога не е имал нищо общо с милионери!
— Но въпреки това думите му са записани върху картичката на Брет!
— От това май ще изскочи нещо — намеси се Мик. — Но не виждам какво печелиш, след като вече го знаеш.
— Върн не е познавал Брет! — убедено повтори Лу. — Никога не се е доближавал до Тихоокеанското крайбрежие, стигал е най-много до Канзас. А това е доста далеч от територията на Брет. Не зная какво означава всичко това, но съм убеден, че Върн и Брет никога не са се срещали!
— Какво стана с него, Лу?
— Застреляха го Стана след големия банков обир в Тълса. Може би си спомняш за него. Върн отнесе сто бона. Сладка работа. Организираха я двамата с Алма, но нещата се объркаха в последния момент. Мисля, че тя си е изпуснала нервите. Върн е бил въоръжен, с автомат и банята е била доста изцапана. Очистил двама касиери, ранил трети. Освен това убил двама от охраната на банката и ранил едно улично ченге.
— Да, сега си спомням — кимнах аз. — Беше страхотна сензация преди около две години…
— Точно така. С Върн се заеха федералните ченгета. Ден и нощ го преследваха. Най-накрая го откриха в Далас, обкръжиха къщата и я превзеха на щурм. Намериха го с двайсет куршума в тялото, но все още жив. Умрял на път за болницата. А Алма изчезнала.
— Какво се е случило с нея?
— Била на покупки, когато започнала пукотевицата. Стоте бона били намерени в един куфар и ченгетата знаели, че тя не разполага с много пари. Погнали я здравата, но тя някак успяла да се промъкне през мрежата им. Година по-късно получили сигнал, че се намира в Елк Сити, но когато блокирали къщата, тя вече не била там. Два дни по-късно я засякъл шерифът на Галъп и вдигнал тревога. Убежището й било в Албукирке, но отново успяла да се изплъзне. Откри-ли трупа й в една смачкана кола на няколко мили от Галъп. Ударила се в крайпътно дърво, колата се запалила. Доста била обгоряла.
Помислих малко, после поклатих глава:
— Това не ми е от полза. — Закрачих напред назад и продължих да мисля. После попитах — Някакви съмнения относно самоличността на Алма?
— Може и да е имало — ухили се Лу. — Но ФБР заяви, че това е тя, а те рядко допускат грешки. Колата е била нейната. Една от пътните чанти вътре оцеляла, била пълна с личните й вещи Тялото не подлежало на идентификация. Не разполагали с пръстови отпечатъци, а самият труп бил обгорен до неузнаваемост. Но ако не е била тя, чий по дяволите е бил този труп?
— По това време не е имало съобщение за безследно изчезнали жени, така ли?