— Никой нищо не беше съобщил…
— Май се опитвам да придам прекалено голямо значение на тая история — въздъхнах аз. — Знаем ли нещо за Шейла Кендрик?
— Аз не знам нищо.
— Трябва да я проверим. Заеми се с нея, Лу. Искам да зная откъде се е появила, с какво се е занимавала през последните години Пристигнала е тук от Сан Франциско. Налага се да отскочиш дотам и да се поразровиш. Много е важно.
Лу хвърли въпросителен поглед по посока на Мак:
— Да го направя ли?
— Разбира се, че ще го направиш.
— Добре. Но имам чувството, че лаете под погрешното дърво.
— Може и да си прав, но с нищо друго не разполагам. Аз също ще се поразровя. Трябва да започна от самото начало. Ако се върна достатъчно назад, може би ще попадна на нещо. Поемам пистата Бейли.
— Не виждам какво общо имат те — тръсна глава Мик. — Но ти можеш да правиш това, което решиш.
— Почакай секунда, Лу — рекох аз, като видях, че хубавецът се насочва към вратата. — Виждал ли си Алма?
— Само веднъж, но не разговаряхме. Чакаше Върн в колата.
— Спомняш ли си как изглежда?
— Смътно. Помня единствено, че беше руса. Не я огледах както трябва.
— Добре, Лу.
Изчаках го да излезе и се обърнах към Мик:
— Утре сутринта тръгвам. Ще те моля да ми пазиш тези двайсет и пет бона. Ако не се върна, остават за теб.
Рано на следващата сутрин напуснах Санта Меди-на и поех към Албукирке. Отбих се в Галъп и направих посещение в канцеларията на шерифа. Беше възрастен и добре гледан мъж с много свободно време. Посрещна ме любезно. Обясних, че съм писател и събирам сведения за случая Бейли.
— Не мога да ви разкажа кой знае какво — рече той и вдигна краката си на бюрото. — Седнете и се чувствайте като у дома. Нямам с какво да ви почерпя, но мисля, че можете да минете и без питие.
Казах, че мога, след което се заех да изтърся от него всичката налична информация. Помиеше добре автомобилната катастрофа. Седмици наред в Галъп се говорело само за нея.
— Ето как се случи — започна той и смукна от лулата си. — Седях отпред и се приличах на слънце, когато се появи тя. Описанието, изпратено от ФБР, не струваше много. Единственото, което знаех, беше, че се търси русо момиче с тъмнокафяво кожено палто, шофиращо зелен спортен крайслър. Колата наистина беше зелен спортен крайслър, но номерата й не отговаряха на тези, които бяха изпратили от ФБР. Тя не беше облечена в кожено палто. Проявих любопитство и я загледах, но признавам, че изобщо не я свързах с търсеното момиче. Влезе да си купи продукти и аз едва тогава се запитах дали всъщност не е Алма. — Пусна една момчешка усмивка насреща ми и добави: — Помислих си, че ако наистина е Алма, тя е твърде опасна. А аз съм твърде стар да си играя на стражари и апаши. Оставих я да си тръгне, но се обадих в местното бюро на ФБР и съобщих какво съм видял. После я откриха на километър-два извън града, размазана в едно дърво. Това е всичко.
Добър и съобразителен шериф, помислих си аз. Федералните ченгета сигурно са влюбени в него.
— И те бяха сигурни, че момичето в колата е Алма Бейли, така ли?
Устата ми изненадано зяпна.
— Разбира се! Беше обявена награда за главата й. По право принадлежеше на мен, но федералните агенти изявиха претенции. Бяха достатъчно честни обаче и я разделиха с мен. Ченгето, отговорно за случая, не би допуснало грешка. Разполагаше с всички необходими доказателства. Намериха и коженото палто. Обгорено, но съвсем същото. А багажът й беше пълен с личните вещи на Алма.
— А пръстови отпечатъци?
— Накъде биете, млади човече? Те не разполагаха с пръстовите й отпечатъци. Карайте по-спокойно. Ако подозирате всичко и всички, няма да усетите как ще се превърнете в старец!
Благодарих му, подарих му една пура и излязох навън под ярките слънчеви лъчи. Не бях доволен. В Албукирке отидох направо в редакцията на местния вестник. Предложих същата трева и се опитах да измъкна от редактора цялата информация по случая Алма Бейли.
Редакторът беше дребен умник с пъргави сиви очи, които внимателно ме оглеждаха през лупите на многодиоптрови очила.
— Какво точно ви интересува, мистър Декстър? — попита той.
— Искам да видя къщата, в която се е укривала. Искам да ви попитам дали според вас е умряла в онази кола, или вътре е било друго момиче.
Той премигна.
— Странно, че го казвате. През цялото време имах определени съмнения, но нищо не излезе от тях. Агентът на ФБР я идентифицира лично. Беше късметлия, тъй като по този начин спечели и награда от две хиляди долара.
— Какво стана с него?
— Подаде си оставката. В момента отглежда пилета.