Паркър се отдръпна към френските прозорци, отметна завесата и отправи поглед в мрака навън. Остана в това положение, докато шофьорът почистваше мръсотията.
— Няма да ядем, приятел — обадих се аз. — Не е необходимо да идваш пак…
Шофьорът излезе, без да ме погледне, гърбът му потръпваше от трудно преглъщан гняв.
— Никой не ти е казал да даваш заповеди на моите прислужници — рязко подхвърли Паркър, без да се обръща от прозореца.
— Виж какво — рекох, — ако продължаваш да се държиш като истерична бабичка, аз имам намерение да си легна! Ако ще казваш нещо — казвай! Само не забравяй, че съм те предупредил!
Той се обърна, лицето му изглеждаше разкривено и старо от гняв.
— Казах му на Горман, че си гадно копеле! — просъска той, полагайки огромни усилия да се контролира. — Казах му да не се захваща с тебе! Няма да имаме никаква полза от такъв дребен мошеник!
— Нает съм да свърша определена работа и смятам да я свърша! — ухилих му се аз. — Но ще я свърша, както аз си знам и нямам никакво намерение да чакам акъл от теб! Това важи и за дебелака горе. Ако искаш наистина да ти я свърша, казвай „да“ и почвай да пееш, защото ми писва!
Той продължи да се бори с гнева, после за моя истинска изненада изведнъж омекна.
— Хубаво, Джаксън — примирително сви рамене Паркър. — Няма смисъл да се караме.
Наблюдавах го как тръгна с вдървена походка към бюфета, дръпна някакво чекмедже и измъкна оттам синя, навита на руло хартия.
— Това е планът на къщата на Брет — хвърли я на масата той. — Можеш да го разгледаш.
Сипах си още един скоч, после запалих една от дебелите му цигари, които открих в кутия до бутилките. Едва след това разгърнах плана и се заех да го проучвам. Беше архитектурна скица, професионално направена. Паркър се надвеси над масата и ми показа откъде се влиза и къде стои сейфът.
— Охраната се състои от двама души, бивши ченгета — започна обясненията си той. — Първо натискат спусъка, после мислят. В допълнение има сложна алармена инсталация, но тя е скачена само за прозорците и сейфа. Погрижил съм се да влезеш през задния вход, ей този тук… — Дългият му пръст се заби в чертежа. — Вървиш по този коридор, качваш се по стълбите и стигаш ето тук, до кабинета на Брет. Червената точка означава точното място на сейфа.
— Я почакай! — остро го прекъснах аз. — Горман не спомена нищо за охрана и алармени инсталации! Как е станало така, че онази мацка Ръкс ги е избегнала?
Очевидно беше подготвен за подобен въпрос, тъй като отговорът му дойде незабавно:
— След като върнал кинжала в касата, Брет забравил да включи инсталацията.
— И според теб тя все още е изключена, така ли?
— Възможно е, но ти не трябва да разчиташ на това.
— А охраната? Как се е справила с нея?
— И двамата пазачи са били в другото крило.
Този отговор не успя да повиши настроението ми. От опит зная, че бившите ченгета могат да бъдат твърди като кремък.
— Имам ключ за задния вход — небрежно подхвърли Паркър. — Една грижа по-малко за теб.
— Имаш ключ? Доста бързо работиш!
Той премълча, аз се разтъпках из просторното помещение и се облегнах до камината.
— Какво ще стане, в случай че ме спипат?
— Нямаше да се спрем на теб, ако допускахме подобна възможност — усмихна Се през зъби той.
— Това не е отговор на въпроса ми.
Той сви елегантните си рамене.
— Ще трябва да кажеш истината.
— За мацето, дето се разхожда насън, така ли?
— Разбира се.
— За мен ще бъде истинско удоволствие да нахраня Редфърн с подобна плява!
— До това едва ли ще се стигне, ако бъдеш внимателен.
— Дано! — рекох, пресуших чашата си и се заех да навивам чертежа на руло. — Това ще го разгледам внимателно в леглото. Нещо друго?
— Носиш ли оръжие?
— Понякога.
— Утре вече не го носи.
Разменихме си по един продължителен поглед.
— Няма — кимнах накрая аз.
— Това е. Сутринта ще отидем да хвърлим едно око на имението. Трябва да се запознаем с околната обстановка.
— Защо не накараме онова маце да го направи насън? — ухилих се аз, сякаш мисълта току-що беше изскочила от главата ми. — Дебелакът каза, че ставала да се разхожда и при най-малкото безпокойство. Мога да й помогна да го стори по поръчка…
— Пак ставаш нахален!
— Такъв съм си, какво да правя… — Отворих бюфета и измъкнах бутилка скоч с една чаша. — Ще си довърша вечерята в леглото.
— Никога не поощряваме към пиене хората, които работят за нас! — надменно процеди той.