— Здрасти, Алма — усмихнах й се аз.
Беше насочила в гърдите ми дулото на револвер 38-ми калибър, а от решителното изражение на лицето й човек можеше да си извади какви ли не заключения.
— Кой друг знае това? — попита тя. Гласът й беше тих и спокоен.
— Сменихме си ролите, а? — попитах. — Помниш какво каза преди време: „Първо Брет, после Макс, а сега и мен“. Мои ред е да ги повторя.
— Знае ли някой?
— За съжаление да. Съжалявам, скъпа, но не исках да рискувам.
Видях как кокалчето й побеля, когато пръстът й започна да обира луфта на спусъка. Моментът никак не беше приятен. Помислих, че ще ме напълни с олово, преди да съм напълно готов.
— Джо свърши работата, нали? — попитах. — Само той би могъл да го стори. Цялата работа гръмна от този белег по рождение, нали Алма? Знаех, че не мога да те открия, ако сама не дойдеш при мен. Когато Джо ти е разказал за белега, ти си разбрала, че съм разкрил цялата история около Вида. Джо беше, нали? Той те пусна да убиеш Брет. Трябва да си била страхотно съблазнителна за тоя тип, Алма!
— Не ме наричай така!
— Защо? Нали ти си Алма Бейли?
— С колко време разполагам?
— С малко. Скоро ще бъдат тук.
— Колко, Флойд?
Гледаше ме така, че сърцето скочи в гърлото ми. Винаги съм бил мека Мария по отношение на жените. Ако в този миг беше захвърлила револвера, положително щях да я стисна в прегръдките си.
— Малко — повторих аз. — Хей, момиче, защо не ми каза? Аз се грижех за теб и ми беше много приятно. Защо реши да ми припишеш убийството на Брет?
— Беше изключително подходящ за подобна роля и не можах да устоя на изкушението. Информирал ли си полицията?
— Само Редфърн.
Устните й се стегнаха.
— Добре, Флойд. В едно съм сигурна — ти няма да присъстваш на процеса!
— Нищо няма да спечелиш, ако ме гръмнеш. Не можеш да се измъкнеш, освен ако…
— Ако какво?
— Освен ако не свалиш всички обвинения от мен. Сториш ли това, ще ти помогна да изчезнеш…
Докато устата ми мелеше, аз се готвех да скоча отгоре й. Незабелязано отстраних куфара, мускулите ми се свиха на топка, а очите ми преценяваха разстоянието. Това щеше да бъде един доста отчаян скок.
— По какъв начин?
— Полицията на този град е изцяло в ръцете на Мик. Ще те измъкнем през границата.
Устата й се разтегна в онази отвратителна усмивчица, която познавах много добре. Изведнъж разбрах как се е чувствал Макс, когато тя тръгна към него с нажежения ръжен в ръка. Започнах да се потя.
— Не ти вярвам, Флойд — просъска тя. — Дребният мошеник винаги си остава дребен мошеник!
Вече бях готов. В следващата секунда и тя щеше да се увери в това. Сега или никога!
— Редфърн! — рязко извиках аз. — Влизай да я прибереш!
Ефектът беше точно според очакванията ми Тя неволно се извърна към вратата. Тялото ми се стрелна във въздуха, но мъничко закъсня. Револверът експлодира на сантиметър от лицето ми и аз усетих как куршумът отнася безвъзвратно горната част на ухото ми. В следващия миг бях отгоре й, ръцете ми се стрелнаха към китките й. Беше бърза и хлъзгава като змия. Успя да насочи револвера в слабините ми и натисна спусъка в мига, в който тялото ми рязко се завъртя встрани. Куршумът проби огромна дупка в сакото ми. Докопах въоръжената ръка и рязко я извих. Горещият й дъх пареше бузата ми, нокти раздираха лицето ми, краката й бясно ритаха. Измъкнах оръжието от пръстите й, бутнах я настрана и се изправих.
Връхлетя отгоре ми въпреки острия предупредителен вик, който нададох. Сякаш знаеше, че няма да стрелям. Насочи се направо към револвера. Наложи се да й друсна един. Може и да не ми повярвате, но никак не ми се искаше да го сторя.
— Спри! — изкрещях аз, здравата уплашен от яростта й. — Спри, ти казвам!
Тя отново връхлетя. Захвърлих револвера, за да я посрещна с две ръце. На два пъти замалко не ми издра очите с острите си нокти. По лицето ми течеше кръв. Докато се олюлявах и се опитвах да запазя равновесие, тя се хвърли по посока на револвера. Докопах я за роклята в мига, в който ръката й се протягаше към него. Тя ме изрита и рязко се дръпна. Роклята й се разкъса, от цепката над веждата й течеше кръв, изглеждаше съвсем обезумяла. Пръстите й вече се свиваха върху ръкохватката на оръжието, когато я докопах за китката. Стоварихме се с цялата си тежест на леглото. Ръката ми беше хлъзгава от пот и не можех да я държа здраво. Тя се плъзна встрани, насочи револвера и натисна спусъка. Куршумът отнесе част от ръката ми, но от втория и вероятно смъртоносен изстрел успях да се спася, като я изритах в китката. В момента на натискането на спусъка дулото се извъртя към нея.
В продължение на една безкрайно дълга секунда се гледахме втренчено, после оръжието падна от разхлабените й пръсти. Изправих се на крака с цената на доста усилия и изкрещях: