— Хвърлете й едно око — рекох и отворих капачето. — Ще видите една снимка на Алма и Върн, а през нея минава надписът: „За Алма от Върн: най-добрият приятел на мъжа е неговата съпруга.“ Ако си направите труда да разгледате по-внимателно тази снимка, лесно ще откриете, че жената на нея е тази, която се е наричала Вида Ръкс.
Редфърн посегна към пудриерата, разгледа я внимателно, после я пусна в джоба си с лека въздишка.
— Продължавай.
— Вида не е намерила сили да се раздели с пудриерата, макар да е съзнавала какви опасности носи тя. Оттам започва всичко.
После му разказах за пристъпите на сомнамбули-зъм, за това, как при един от тях тя взема книжала „Челини“ и оставя на мястото му пудриерата; как Бойд подкупва и нея, и Горман, за да се сдобие с кинжала; как Горман идва да ми предложи пари, за да измъкне пудриерата от сейфа на Брет.
— Нито Бойд, нито Горман са съзнавали колко важна е пудриерата за нея. Мислели са само най-логичното в случая — че тя ще насочи следите на кражбата към Вида. Само тя е знаела, че това ще означава много повече — разкриване на истинската й самоличност. Да не забравяме, че е търсена за убийство.
После продължих нататък. Разказах как съм скрил пудриерата с надеждата да изкарам някой долар от нея. Как Вида, отчаяна от този ход, се преструва, че става мой съюзник. Показах на Редфърн картичката на Брет.
— Докато се криехме, я показах и на Вида — рекох. — С това й позволих да разбере, че Брет е разгледал вътрешността на пудриерата. Не зная как е станало това, но Брет вероятно я е открил в каменната птица и доста се е зачудил на надписа. Вероятно го е преписал, за да направи съответните проучвания. Вида пък е разбрала, че трябва да го убие, преди да бъде разкрита. Създадох й алибито лично като я заключих в мансардното апартаментче на Кейси и сложих пазач пред вратата. Тя обаче е успяла да убеди пазача (един тип на име Джо) да я пусне и ме е последвала в имението на Брет. За нея не е било трудно да проникне там и да се докопа до пистолета. Брет вече я познавал, вероятно е помислил, че в крайна сметка е решила да бъде мила с него. А тя го е гръмнала. Допускам, че върху бюрото са били не само парите, но и пудриерата. За нея е останало най-лесното — да ги прибере и да изчезне, докато аз съм крачел бодро към капана. Е, останалото го знаете. Проверих голяма част от тези факти, но главното е пудриерата — тя говори сама за себе си. Вече виждате как е станало всичко.
— Какво стана с онзи Отис, за който спомена тя? — попита Редфърн.
— Тя го уби.
— Да вървим да го изровим — изправи се Редфърн.
— Хей, чакай малко…
— Тръгвай!
Пътувахме с три коли. В първата седях аз, придружен от две униформени ченгета. Зад нас бяха Редфърн и Самърс, а процесията завършваше една патрулна кола.
Показах им къде заровихме Макс и те се заеха да го изровят. Стояхме мълчаливо, докато патрулните полицаи увиваха тялото в гумиран чувал и го настаняваха в багажника на колата си. После отидохме до колибата и им показах точно къде беше лежал пробо-деният Макс.
— Първоначално помислих, че го е убила насън, но после разбрах, че всичко е театър — рекох. — Макс е знаел, че тя е Алма Бейли. Сама ми каза, че го хванала да се рови в нещата й. Предполагам, че е намериш пудриерата и е познал кой е запечатан на снимката вътре. А тя е съзнавала, че трябва да му запуши устата, преди да сподели откритието си с мен. Лишена от възможността да го убие насаме, тя стига до идеята за убийство по време на сън с надеждата, че аз съм достатъчно глупав да се хвана. За да подсили тона впечатление у мен, тя направи фалшив опит да убие и мен. В момента, в който се увери, че не я подозирам за нито едно от двете убийства, тя без колебание ме напусна. Аз обаче открих, че Макс знае за надписа в пудриерата и това насочи всичките ми подозрения в правилната посока. Двама души знаят за този надпис и двамата са мъртви. Знаех, че тя е убила Макс, не беше трудно да се досетя, че е сторила същото и с Брет. После си спомних, че носи в себе си черна боя за коса. Ако наистина е чернокоса, тази боя не би й била необходима. Значи е руса и я ползва за поправка на вече боядисаната си коса.
Разбираш ли? Точно това ме наведе на мисълта, че тя изобщо не е Вида. Направих съответните проучвания и открих, че Вида е имала кафяви очи, била е ле-вичарка и е имала белег по рождение. А тази Вида, която познавах аз, нямаше белег, не беше левичарка и имаше сини очи. Проследих я дотук, но преди това казах на Кейси да ти се обади и да те прати в този дом. Ти обаче малко закъсня. Ако беше пристигнал навреме, тя едва ли щеше да се застреля. Това е.