— Добре, Джаксън — изправи се Редфърн. — Сега отиваме в управлението да напишем на машина твоите показания, а после още ще си поговорим.
Не ми хареса нито начина, по който ме гледаше, нито студеният му глас. Стигнахме в управлението. Затвориха ме в една канцелария в компанията на две ченгета и отидоха да пишат на машина показанията ми. Чаках дьлго, притеснявах се. Ченгетата отказваха да разговарят с мен, гледаха ме като двойка глухонеми. Най-накрая на вратата се появи Самърс.
— Ела, момчето ми — рече. Никак не ми хареса вълчата му усмивка.
Прекосихме коридора и влязохме в кабинета на Редфърн. Самърс затвори вратата и я подпря с гръб. В стаята цареше някаква странна атмосфера. Въпреки усилията си, не успях да определя на какво се дължи тя.
— Сядай — рече Редфърн и ми посочи един стол.
Седнах.
Настъпи мълчание. Редфърн продължаваше да гледа няколко гъсто изписани на машина страници в ръцете си.
— Прочетох всичко това много внимателно — вдигна глава той. В погледа му прочетох някаква необичайна веселост, която ме изплаши. — Звучи съвсем като налудничав кошмар, нали?
— Може би, но това е истината.
— Разбира се, разбира се — рече той, остави листовете и преплете пръсти върху бюрото. — Предстоят ни куп проверки. За да прозвучат убедително тези твои показания, ще трябва да накараме Бойд да признае, че наистина е организирал кражбата на кинжала. Това едва ли ще бъде лесно. Бойд притежава както пари, така и влияние. После ще трябва да изтръгнем показанията на твоя приятел Джо, че наистина е пуснал Ръкс от апартаментчето, за да види сметката на Брет. А той може би няма да иска да си разваля отношенията с Кейси. След това ще трябва да открием онзи федерален агент и да го накараме да признае, че на-истина е излъгал относно идентификацията на тялото на Алма. Това сигурно ще му струва пенсията и той вероятно ще предпочете да държи на първоначалната си версия. Същото се отнася и за шерифа на Галъп.
— Всичко това ми е ясно, но нали затова е полицията? — рекох. — Само вие можете да ги накарате да проговорят. Дори ако се наложи да прибегнете до по-груби методи.
— Може и да е така, но нямам подобни намерения. Цялата тази работа ще отнеме време и доста пари на данъкоплатците. А времето и парите са ценни, Джак-сън.
— Но как по дяволите ще решиш този случай, след като не искаш да направиш това? Да не би да искаш аз да го сторя?
— Ще ти яздам една малка тайна, Джаксън — усмихна се Редфърн. — Писна ми да съм ченге. Политическите машинации в този град станаха прекалено сложни, все по-трудно е да се опазиш неопетнен. Решил съм да си вдигам чуковете, Самърс също…
— Нещо не те разбирам… Какво общо със случая има това? Или с мен?
— Много общо — отвърна той и запали цигара. — Нали има много общо с него, Самърс?
— Как не — отвърна онзи и оголи едрите си жълти зъби.
— Май ще трябва да ми кажете, а? — попитах аз и усетих как по гърба ми полазиха студени тръпки.
— Единствено пудриерата свързва нишките на този случай, не мислиш ли?
— Да, така е. Но ако се поразровиш малко, сигурно ще откриеш още много доказателства.
— Пудриерата е единствената вещ, която доказва пряко, че Алма Бейли се е крила под самоличността на Вида Ръкс. Нито ти, нито аз можем да представим друго такова доказателство. Прав ли съм?
— Прав си.
— Долу в мазето ама една голяма пещ. Преди около час Самърс се разходи дотам и пусна пудриерата вътре.
Гледах го безмълвно и бавно изстивах.
— Какво искаш да кажеш, по дяволите? — изревах в следващия миг аз и скочих на крака.
— Стой си на мястото! — изръмжа Самърс. Спомних си за острия камък на пръстена му и се подчиних.
— Какво става? — попитах, но вече знаех какво става.
— Ще трябва да разгледаш нещата и от наша гледна точка — продължи спокойно Редфърн. — Хич не ни пука за тази пудриера. Не я искаме, тя само усложнява нещата. Аз ще се задоволя с версията, че ти си убил тази Ръкс, или Бейли, или дявол знае коя… Изобщо не ме интересува коя всъщност е тя, едва ля и на някой друг му пука… Не ме интересува дали тя е убила Брет и Отис, или пък ти си свършил тая работа. Това засяга единствено теб, но ти не се броиш. Ще ти отправя официално обвинение в убийството на Вида Ръкс, а за да спестя време и пари на данъкоплатците — ще ти лепна и другите две убийства.
— Не можеш да направиш това, Редфърн — извиках аз. — Ще бъде чисто убийство! Ти знаеш, че не съм я убил!
— Такава ми ти работа, Джаксън. Отдавна чакам да ми паднеш в ръчичките. И най-сетне това стана. Досега все успяваше да се измъкнеш, но този път мър-дане няма. Пудриерата я няма. Бойд няма да проговори. Джо също. Нито пък онзи федерален агент. Ние двамата със Самърс ще си разделим наградата за главата ти. Плюс ония двайсет бона, които според теб мадамата Ръкс е отмъкнала от Брет. Всички ще мислят, че ти си ги свил. Сега стана ли ти ясна картинката, Джаксън?