Грейс се приближи до Брадли.
— Имате ли представа за какво говори той?
Брадли местеше поглед от единия към другия. Очите му останаха за дълго върху Осгууд.
— Не. Обвиняваш ли го в нещо, Девлин?
Девлин и Осгууд не му обърнаха внимание.
Осгууд наклони глава.
— Интересувам се от най-различни неща, господин Фицуилям. — Той вече не фъфлеше. Всъщност, гласът му звучеше по съвсем различен начин.
— Нямам никакво съмнение. — Този дъртак беше претърсвал хотела за картината на Изабел. Този приятел на Брадли Бенджамин беше заплашвал да убие единствения син на Брадли, Четири. Този мъж, когото всъщност никой не познаваше, беше заповядал някой да удари Медоу и да я блъсне надолу по стъпалата. Девлин направи една широка крачка към Осгууд, сграбчи онази префърцунена папийонка и го вдигна във въздуха. — Би трябвало да те убия.
— Девлин! Той е възрастен човек! — Грейс се люшкаше между ужас и объркване. — Той е един от нас.
— Не, освен ако не си убийца, майко. А той съвсем не е толкова безпомощен, на колкото се прави. — Девлин свали очилата от лицето му и погледна през тях. Бяха със съвсем слаб диоптър. Хвърли ти. — Ами косата? — попита той. — С боя за обувки ли е намазана?
— Не бих направил нещо чак толкова нескопосано. — Осгууд погледна Девлин в очите, не изглеждаше уплашен, излъчваше само леко презрение. — Какво, ще ми извиеш врата ли? Защото ми е адски неудобно да стоя на пръсти.
Девлин дръпна ръката си.
— Не. Няма да те убия. — Той отиде до алармата на охранителната система и я натисна.
Осгууд разтърка шията си. Притисна ръка към устата си, остана така известно време, после прочисти гърлото си.
— Страхливец.
На вратата се появиха двама охранители.
— Предайте господин Хопкинс на полицията. — Девлин се поколеба, спомни си съмненията на Гейбриъл за някои от служителите му, спомни си също рапортите за голямото влияние на Хопкинс и сенчестото му минало. — Вдигна домашния телефон и набра Гейбриъл. Описа му с няколко думи ситуацията. Когато затвори, обяви на всички: — Гейбриъл ще се обади на полицията и на ФБР.
— Мислиш ли, че това е достатъчно, за да ме спре? — Господин Хопкинс му се подиграваше, но старчето изглеждаше малко бледо и потно.
Добре. Той беше притеснен.
— Осгууд. Какво ти става, по дяволите? — попита с недоумение Брадли. — Държиш се много странно.
Осгууд го погледна.
— Така ли?
— Звучиш особено. — Брадли огледа лицето му. Направи стъпка напред. — Мили боже. Кой си ти?
— По-правилният въпрос би бил: „Какво си ти?“. — Девлин погледна към стълбището. Искаше да изтича след Медоу. Искаше да я настигне, да й обясни, че те няма да са копия на Брадли и Изабел. Те щяха да са самите себе си, Девлин и Медоу, завинаги влюбени.
Но не можеше да остави Осгууд, докато тук не дойдеше някой, на когото напълно може да се довери.
— Господин Осгууд, добре ли сте? — попита Грейс разтревожено.
Осгууд разхлаби папийонката си.
— Май… не. — Цялото му лице лъщеше от пот и когато съблече сакото си, под мишниците му тъмнееха мокри петна.
Грейс се втурна към него.
Девлин я хвана за ръката.
— Не. Не го доближавай. Опасен е.
— Може ли да седна? — попита Осгууд.
Един от охранителите тръгна напред, но преди да е стигнал до него, Осгууд заопипва зад себе си, после се свлече на пода.
— Сърдечна криза. — Брадли разтърка гърдите си.
— Не вярвам — поклати глава Девлин. Старецът се преструваше.
— Не, Девлин. Погледни го! — каза Грейс.
Осгууд посиня, докато се опитваше да си поеме въздух.
Не се преструваше. Но съвпадението беше твърде подозрително.
— Добре ли сте, господин Бенджамин? — попита Девлин. — Майко, помогни на господин Бенджамин да седне.
Грейс хвана Брадли за ръката и го придружи обратно до кожения фотьойл, после потупа ръката му, докато той не я измъкна.
— Ще извикам линейка. — Единият охранител тръгна към телефона.
Другият свали сакото си:
— Имам сертификат за оказване на спешна помощ.
Гейбриъл влезе, огледа сцената и се обърна към Девлин: