— Кой е?
— Аз съм. — Медоу се надвеси над телефона и се опита да говори възможно най-тихо.
— О, боже. Толкова се бях притеснила. — Джудит си пое дълбоко въздух. — Защо не вдигаш мобилния си телефон? Какво става? Къде си?
— Мобилният телефон няма покритие тук. Хванаха ме, докато влизах. Във Уолдемър Хауз.
— Мили боже. Добре ли си? Намери ли картината? Да не си пострадала?
— Малко. Нищо сериозно. Но картината не беше на стената.
— Опитах се да те предупредя за това. Хората правят промени в къщите си.
Джудит звучеше толкова спокойна, че на Медоу й се прищя да й се разкрещи.
— Баба беше сигурна, че ще е там.
Гласът на Джудит стана по-рязък.
— Да не мислиш, че те е излъгала?
— Знам, че не е!
— Извинявай. Не исках да прозвучи така. Просто всичко е толкова сложно. — Джудит звучеше извинително и засрамено. — Но ти наистина спомена, че към края си е била малко объркана.
— Да. Но картината вероятно е била там — на времето. Проблемът е, че се случва хората да продават къщите си. — Медоу чу как Джудит си поема дълбоко дъх.
— Продали са Уолдемър Хауз? — Понякога, в моменти на стрес, гласът на Джудит звучеше като на коренячка нюйоркчанка. Това беше един от тези моменти.
— На мъж на име Девлин Фицуилям.
— Девлин Фицуилям — повтори Джудит бавно. — Девлин… О, божичко. Девлин Фицуилям те е хванал да влизаш?
— Да, и после…
— Я почакай. — Паниката на Джудит привлече вниманието на Медоу. — Ти да не би да го познаваш?
— Всеки познава Фицуилям. Беше куотърбек на Флорида стейт.
— Коутърбек. Говорим за американски футбол, нали? — Предвид физиката му, имаше логика.
— Да, мила. За американски футбол става дума. Писали са статии за този тип в Harvard Business Review, Forbes, Entrepreneur. Той е от семейство Фицуилям от Чарлстън, майка му е известната Грейс Фицуилям… — Медоу можеше да си представи как Джудит кърши ръце.
— Говори ли ти нещо това име?
— Не. Съвсем нищо. — Медоу опря гръб в стената и се плъзна надолу. Седна на пода с щръкнали колене и очи, вперени във вратата.
— Трябва да гледаш телевизия от време на време. Грейс Фицуилям е интериорен дизайнер и води собствено шоу, предавано по националната телевизия. Показва как можеш да превърнеш дома си в традиционен южняшки рай.
— Ясно. — Медоу обичаше да гледа телевизия. Същото важеше и за баща й. Но майка й не допускаше телевизор в къщата, а Медоу живееше с родителите си през последната — непоносима — година и половина. Беше загубила връзка със света и го знаеше, но колкото и изненадващо да беше за нея самата, се чувстваше по-щастлива, отколкото когато се подвизаваше в колежа и беше доста ориентирана в съвременните събития.
Шарън пак се бе оказала права.
— За риалити шоу ли става въпрос?
— По-скоро нещо от рода на шоуто на Марта Стюарт. Поне за нея си чувала, нали? — Джудит се засмя саркастично.
— Да. Джудит, не мога да говоря дълго. — Медоу трябваше да затваря, преди да са я хванали, но любопитството й за Девлин надделя. — Кажи ми какво трябва да знам, за да се справя с него.
— Фицуилям е истински гений що се отнася до развиването на доходоносни бизнеси.
— Превърнал е къщата в хотел.
— Не ме учудва. Носи му се репутация на безпощаден кучи син, който не се спира пред нищо, за да увеличи състоянието си.
— Безпощаден.
— Никой не може да го прави на глупак и всички са наясно с това — или пък го научават по трудния начин. Смачква всеки, който му се изпречи на пътя. Син е на милиардера Нейтън Менли, същият онзи, който сам фалира фирмата си, открадна парите и духна в Южна Америка преди десет или петнайсет години. Обзалагам се, че и тази история не си чувала.
— Не. — Нито пък я интересуваше, като се изключи частта, която се отнасяше до личността на Девлин — а като си спомни коментара му от снощи за това как Брадли Бенджамин го е нарекъл копеле, връзката й се стори очевидна. — Значи Фицуилям иска да докаже, че не е като баща си?
— Да. А и семейството на Грейс не било особено щастливо, когато тя се оказала бременна. Двамата с Менли не са имали брак — всъщност, той вече бил женен за друга.
— Всяко родено дете е нова мисъл за Бог.
— Семейство Фицуилям са против новото мислене.
Чак сега й просветна.
— Значи те са едно от семействата, за които той говореше. От онези, които още държат целия контрол над района.