— Умирам от глад. — Тя избута главата му.
— Можеше да си поръчаш закуска в стаята. — Той допря ръката си към долната част на гръбнака й и я поведе надолу по коридора. — Все пак знаеш къде е телефона.
Тя се напрегна вътрешно в очакване да го чуе да рецитира части от разговора й с Джудит.
Не го направи. Коментарът му увисна във въздуха. Вместо това той каза:
— Хайде, ще ти покажа къде е кухнята. Ще помолим да ти дадат нещичко.
— Не знаех, че вече имате румсървис. — Докато вървяха, тя се притисна в него. Не знаеше защо. Просто имаше чувството, че той може да й е опора — във всяка ситуация.
Боеше се, че ако този фарс се проточеше прекалено дълго, щеше да започне да вярва в него и в глупавата му история за брака им.
— Работниците в хотела трябва да се хранят — каза той, — а готвачите и сервитьорите трябва да се упражняват. Официалното откриване на „Тайната градина“ е след три седмици. Така че, да. Имаме румсървис. — Двамата завиха по коридора и се озоваха пред асансьор. Той натисна копчето за надолу.
— Качих се до тук с асансьор, но когато се обърнах, той беше изчезнал. — Огледа се. — А този изобщо не ми се вижда познат. Мислиш ли, че се шляе, когато никой не гледа?
— Има два асансьора. Ти се качи с другия.
— Аха. — Ясно. Беше я наблюдавал.
— Трябва да имам карта — каза тя.
Той й показа един говорител, инсталиран в стената.
— Забеляза ли ги?
— Да. За музика са, нали?
Не й се присмя. Поне това трябваше да му се признае.
— Това са вътрешни телефони. Виждаш ли този бутон? Когато се изгубиш, натисни го. Някой ще те упъти или пък, ако си наистина объркана, ще дойде да те вземе.
Тя се изчерви. Нямаше как да го предотврати. Бе виждала вътрешни телефони в университета, но не й бе хрумвало колко полезни могат да са в такава огромна къща.
— Сигурно ме мислиш за много задръстена.
Той я покани в асансьора.
— Мисля, че си възхитителна.
— Все пак бих искала карта. — Защото не искаше всички да знаят къде рови.
Е… като изключим Девлин. И хората от охраната. И всеки, който следи мониторите.
— Ще имаш каквото поискаш. — Усмихна й се палаво и тя бе сигурна, че това не е изражение, което често се появява върху лицето му. — С изключение на…
— С изключение на какво?
— С изключение на самостоятелно легло за нощта.
Когато вратите се затвориха, той я целуна, топъл прилив на нежност, толкова истински, че тя почти можеше да вкуси средиземноморска сол по устните му.
Девет
Когато асансьорът забави и спря, Девлин вдигна глава и погледна обърнатото към него лице на Медоу. Зачервените й бузи и влажни устни показваха жена, която току-що е била целуната страстно, а когато очите й потрепнаха и тя ги отвори, светеха с мека, замечтана синя светлина.
Тези очи. Тези красиви, изразителни, лъжовни очи.
— Хайде да те нахраним — каза той.
— Хм? — Тя му се усмихна, разтопена от желание.
След което я видя как в един миг внезапно се връща в реалността. Излезе пръв от асансьора и задържа вратата.
— Хей, почакай малко. — Тя го последва навън. — Така и не отговори на въпроса ми за дрехите.
— Не ти отговорих и за много други неща. — Погледна към кухнята със задоволство.
Джордан Тапли водеше уверено кораба. Тъмните гранитни плотове и черни печки блестяха. По гладките им повърхности нямаше прашинка или петънце. Двамата помощник-готвачи режеха и точеха, привели рамене, със сериозни лица, и никой от тях не вдигна очи дори при влизането на Девлин.
Самият Джордан бе заровил глава в гигантски хладилник и хвърляше различни продукти в боклука с гневен замах, като в същото време нареждаше с тежък нюорлиански акцент:
— Кой идиот прие толкова долнопробни аспержи? А целината? Виж само доматите! И прасета не биха ги яли. Чухте ли? Прасета!
— Джордан. Ела да се запознаеш със съпругата ми. — Джордан вече се бе опитал да му наложи забрана за влизане в кухнята, затова когато си имаше работа с темпераментния главен готвач, Девлин се стремеше да говори тихо и да не го предизвиква.
Джордан се извъртя с елегантно движение, изненадващо за човек с неговите размери и тройна брадичка.
— Съпругата ви? Не знаех, че сте женен.
Естествено, това бе пълна лъжа. Девлин знаеше, тъй като снощи слуховете за неочаквания му брак се бяха разнесли из целия хотел.