— Като свалим отстъпката за количество, това прави четиристотин и осемдесет долара, плюс данъка. Книгите ще ми бъдат доставени тук следващия четвъртък. Аз ще ви ги донеса — иска ми се да видя как е завършила реставрацията. — Тя взе картата на Девлин и я прокара през касовия четец. — Брадли Бенджамин е от хората, които мразят художествена литература и четат само вестници и списания за бизнес.
— Не разбирам подобно безрадостно отношение към живота — каза Медоу. — Но по-добре да не казваме нищо пренебрежително за господин Бенджамин. Току-що го откараха с линейка, получи сърдечна криза.
Госпожа Конъми не изглеждаше впечатлена.
— И преди е лежал в болницата. Винаги оцелява. Само добрите хора умират млади.
— Така изглежда понякога, нали? — За миг долната устна на Медоу потрепна.
Девлин забеляза… и се учуди.
Но тогава Медоу вирна брадичката си и се усмихна:
— Не забравяйте да маркирате и книгата с твърдите корици! Решила съм да я прочета на Девлин.
— Браво на вас! — Госпожа Конъми погледна право към Девлин с изпъкналите си кафяви очи, уголемени от дебелите стъкла на очилата. — Ще е много лошо, ако господин Фицуилям се превърне в такъв мърморко като Брадли Бенджамин, нали?
Девлин се намръщи, силно ядосан, и Медоу знаеше, че в този момент му се иска да й откъсне главата, но нямаше как. Пък и това, което искаше, беше толкова малко.
— Госпожо Конъми, мога ли да използвам тоалетната?
— Разбира се, скъпа. Минавате през въртящата се врата и после веднага надясно.
— Ще чакам в джипа — извика Девлин.
Бедният човек. Нямаше търпение да се махне оттук.
Медоу влезе в малката тоалетна, отвори клетъчния си телефон и набра Джудит — после простена, когато се свърза с гласовата й поща. Като се опитваше да говори тихо, тя произнесе:
— В Амелия шорс съм, връщам се в Уолдемър Хауз и до този момент — като се изключи словесната престрелка между мен и съпруга на Изабел, който едва не получи сърдечен пристъп след това — всичко е наред. Но как е мама, ти къде си? — Тя затвори и се облегна на хладната врата.
Половин час след това продължаваше да е бясна на Брадли Бенджамин. Не й пукаше, че я обижда, но да засяга Девлин за това, че е незаконен син, беше отвратително, а грубостта му към горката млада майка беше капката, която преля чашата и накара Медоу да изпита желание да му залепи плесница. Беше изтичала да помогне на жената, за да не се нахвърли на Брадли — и тогава той бе получил тази криза.
Наложи се Четири да му даде таблетката нитроглицерин, която носеше в джоба си. Дейв бе притичал с чаша вода. Старците се въртяха наоколо като разтревожени пауни, с изключение на Х. Едуин Осгууд, който запази здравия си разсъдък и се обади на 911. А когато Девлин бе предложил помощта си, Брадли му се беше разкрещял да се разкара. Линейката спря пред ресторанта да го вземе. Медоу му пожела бързо оздравяване, но Брадли се престори, че е в безсъзнание. Престори се — тя беше видяла, че клепачите му мърдат.
А сега се чувстваше виновна, че е била толкова рязка с него и дваж по-виновна, че иска той да прескочи трапа, за да може да го използва. От плановете й не бе излязло нищо и сега трябваше да се връща в Уолдемър Хауз с Девлин. Девлин, който я гледаше както котка гледа в миша дупка.
За съжаление сиренцето, което той използваше за примамка, беше наистина съблазнително.
Тя наплиска със студена вода лицето си и съжали, че не си е взела онези хапчета, които лекарката й беше предписала, защото в момента главата й се цепеше от болка.
Нямаше да го признае пред Девлин, но може би наистина се беше претоварила първия ден след мозъчното сътресение. Трябваше да се върне в хотела, да се свие в леглото и да подремне.
Тя мина през книжарницата и излезе на улицата, където Девлин беше паркирал джипа.
Гюрукът беше свален и сега го виждаше да седи зад волана.
Четири го гледаше, сложил ръце на ролбара.
— Не съм лоша компания за вечеря, а готвачът ти и без това има нужда от упражнения. Ще дойда с вас.
— Няма да направиш такова нещо. — Нетърпението на Девлин не можеше да се скрие.
— Точно така. Няма задна седалка. Така че ще дойда с моята кола — настоя Четири.
— Не. — Девлин форсира двигателя и погледна към книжарницата. Забеляза Медоу и за миг й се стори, че погледът му омекна.
Но сигурно си беше въобразила това, което й се искаше да види, защото в следващия миг й направи нетърпелив жест с глава да побърза.