Сигурно се шегуваше.
Тя спря и го изимитира. После вдигна вежди.
Четири се обърна, наблюдавайки пантомимата, ухилен.
Девлин изглеждаше така, сякаш ще се задуши от гняв, но гласът му беше топъл и изпълнен с обожание, когато извика:
— Скъпа, хайде по-бързо! Сам вече звъня от хотела. Тримата хамали изпуснали проклетия дънер върху чисто новата беседка, преди боята да е засъхнала.
Тя тръгна отново.
Четири й помогна да влезе в джипа, като промърмори достатъчно високо, за да чуе Девлин:
— Истински звяр е, който е свикнал да става винаги на неговото, но ти го дресираш и той се подчинява на командите ти.
— Което обаче не може да се каже за теб. — Девлин потегли толкова рязко, че Четири отскочи назад, за да не го отнесат.
Медоу затърси предпазния колан.
— Девлин! Това не беше учтиво.
— Не се тревожи за Четири и за това, че чувствата му може да са наранени. И без това не усеща нищо след голямото наливане с бърбън с лед. С моя бърбън. — Девлин поклати глава, но Медоу си помисли, че съзира лека симпатия към единствения син на Бенджамин. — Почти съм сигурен, че е хукнал към тъпия си малък автомобил, готов да се понесе към хотела.
— Може би си прав. Четири изглежда забележително издръжлив, особено за човек с баща като Брадли Бенджамин. — Тя свали шапката си и върза косата си на опашка.
— Когато бях момче, си мечтаех за баща като другите деца. После се запознах със стария Бенджамин и като го видях как тормози Четири, реших, че съм си добре.
Тя се поколеба, разкъсвана между толкова много въпроси, на които се нуждаеше от отговор. Най-после се реши:
— Като гледам, Брадли и към теб не е особено мил.
— Сама го чу. Аз съм копеле и той пази най-язвителните си подмятания за мен.
— Защото му напомняш за изневярата на съпругата му и за детето, което е загубил. — Тя си сложи отново шапката и я завърза отгоре с шал.
— Виж ти, това е нова теория.
Как можеше да е толкова глупав?
— Трябва има причина да се държи по този начин с теб, а колкото до Изабел, явно я е обичал. Просто не е могъл да разтвори душата си за нея.
— От думите на Четири ли си направи този извод? — Вятърът плющеше, докато джипът се носеше към града на юг към редиците от имения.
Трябваше да е по-предпазлива и да не казва всичко, което знае.
— Докато говореше по телефона със Сам, аз говорих със Скръби. — Това беше вярно. Беше говорила със Скръби — само че не за брака на Брадли Бенджамин.
— О, искаш да кажеш, че двамата сте обсъждали проникновено най-съкровените ми чувства?
— Не! — сопна му се тя. — Говорихме само за хора, които ни интересуват.
— Хубаво тогава.
Той не каза нищо друго, само намали, когато паважът отстъпи път на добре поддържан чакъл. Взе участъка плавно, после отново ускори, но не чак толкова, колкото преди.
Искаше й се да не се бе поддала на раздразнението. Защото се налагаше да узнае истинските му чувства. Винаги беше гледала на хората като на художествени произведения от стъкло — достатъчно здрави да си служиш с тях и да ги използваш, твърде деликатни, за да се счупят при силен удар, и разноцветни като стъклопис, който очарова погледа. Но докато повечето хора — и повечето стъклени предмети — пропускаха светлината през себе си, тя не можеше да съзре нищичко от сърцето и душата на Девлин през дима и огледалата, които беше вдигнал пред себе си.
А тя беше любопитно момиче. Обичаше хората. Обичаше да ги разпитва. Да слуша историите им. Ласкаеше се, че ги разбира… но се самозалъгваше, ако си въобразяваше, че любопитството й към Девлин е същото като любопитството й към останалите. Защото искаше да научи всичко за него. И беше много важно да разбере какво го беше направило толкова заядлив и скептичен.
— Тревожи ли те нещо? — Той й хвърли кос поглед. — Всъщност съм много разумен шофьор.
— Какво? — Той шофираше толкова уверено, че тя се отпусна на седалката и се загледа към океана. — Не, добре съм.
— Потропваш с крак.
— О! Нервен тик. Правя го, когато мисля. Защо не ми разкажеш за детството си. — Хитро. Много хитро.
Той се разсмя.
— Питах се колко време ще издържиш да не ме попиташ.
— И колко дълго издържах?
— Може би минута.
— Беше повече.
— Права си. — Той изчака малко. — Поне шейсет и пет секунди.