Мия се направи, че не е чула последното.
— Ето ги — каза тя, когато дългата лимузина паркира до стълбището.
Подобно на цветна алуминиева консервна кутия, вързана за бронята на истинската кола, след тях пълзеше MINI-то на г-н Бенджамин.
— Г-жа Фицуилям е толкова мила дама — как е могла да се омъжи за него. — Крисчън потръпна от ужас. — Предполагам това доказва, че всеки тип може да се сдобие с жена, ако има достатъчно пари. Г-н Фицуилям ме плаши до смърт.
Г-н Фицуилям плашеше всички. Такъв човек беше. Но той се бе държал добре с нея, за разлика от повечето хора в Амелия шорс, и я бе наел на работа без какъвто и да е стаж, като изключим краткия период, в който бе работила като готвачка в един отдавна затворен ресторант в града. Дори я бе представил на Джордан като постоянен служител. Вярно, коленете й се разтреперваха, когато г-н Фицуилям бе наоколо, но пък му беше благодарна.
— Не мисля, че е толкова лош човек.
— Така ли? Сесили каза, че се забавила с чистенето на стаите и той едва не я изхвърлил.
Мия си позволи да иззлорадства. Все пак знаеше някоя и друга клюка, която бе убягнала на Крисчън.
— Сесили не ти е казала всичко. Хванали я да подремва на леглото, което трябвало да оправя, и единствената причина да получи втори шанс била, защото се помолила заради детето си. Пък и г-н Фицуилям среща големи трудности с набавянето на достатъчно служители, като се има предвид, че началото на туристическия сезон наближава, а старият г-н Бенджамин разнася клевети за него из целия град.
Те наблюдаваха как Девлин вдига Медоу от задната седалка на лимузината.
— Еха. Погледни само. Толкова внимателно я повдигна, сякаш е диамант. — Сърцето на Мия потрепери така, както не й се бе случвало от деня, в който се бе влюбила в непрокопсания си съпруг. — А дори не подозирахме, че са женени.
— Защото сватбата е била тайна. Нейните родители са богаташи…
— Мислех, че са бедни! — Г-жа Фицуилям изобщо не приличаше на богаташко момиче. Беше прекалено добра.
— Дочух, че са богати.
— Знае ли някой в действителност? — Мия се почувства така, сякаш говори на някое от децата си.
— Хайде де, има логика. Родителите й не са искали малката им принцеса да се омъжи за някакъв си парвеню от Севера.
Понякога Мия се дразнеше малко на Крисчън.
— Г-н Фицуилям не е парвеню от Севера. Той е родом от Чарлстън!
— Изкупува всеки имот, до който може да се докопа и от който може да измъкне печалба. Не правят ли точно това парвенютата, които идват от Севера? — Тя понечи да възрази, но Крисчън я надвика: — Освен това, той е копеле, а мъжът, от когото забременяла майка му, бил по-голям негодник и от г-н Фицуилям.
— Това и аз съм го чувала. — Посрещачите се протягаха да докоснат г-жа Фицуилям, докато г-н Фицуилям си проправяше път през тълпата.
Четири ги следваше. Той хвърли поглед наоколо, свел рамене. Избърса длани в крачолите на панталона си.
Колкото и неприятно бе за Мия да го признае, той изглеждаше гузен за нещо. Надяваше се да греши; може и да не беше добър човек, но поне беше мил.
— Не можеш да обвиняваш родителите й, че не са искали красивото им момиче да се омъжи за този нагъл кучи син. — Като момче, хванато да сплетничи, Крисчън се приведе, когато г-н Фицуилям погледна в негова посока.
Мия каза наум молитва за по-скорошното оздравяване на г-жа Фицуилям и се загледа замечтано в г-н Фицуилям и жената, която внимателно носеше на ръце. Тя цялата бе покрита в бял прах от въздушната възглавница, със сплъстена мръсна коса и синина на бузата си, а той я гледаше с такава нежност.
Бе запленен от нея.
— Кой знае с какво се сблъсква всеки ден, горката — каза Крисчън.
— През… цялата… нощ.
— Моля? — Крисчън поклати глава объркано.
— Има нещо в този мъж. Може да издържи през цялата нощ — провлече Мия. — Повярвай ми.
Крисчън едва ли би изглеждал по-ужасен, дори ако кастрираният му кокер шпаньол се бе сношил с крака му.
Глупаво момче. Мислеше си, че само защото е с двайсет години по-възрастна от него и не е кой знае колко приказлива, е лишена от всякакви сексуални пориви. Е, да, беше обикновена разведена жена, достатъчно малтретирана в миналото си, но имаше безпогрешен нюх за мъже, които знаят какво се прави в спалнята. Тя добави:
— Освен това, тази сутрин съвсем ясно се виждаше, че г-жа Фицуилям го върти на малкото си пръстче.