— Да, и не е единственият. — Крисчън я сръга с лакът и посочи шефа им.
— Горкичкото ми кльощаво пъдпъдъче. — Докато г-жа Фицуилям вървеше редом с г-н Фицуилям, Джордан стисна големите си ръце под брадата си и кафявите му очи плувнаха в сълзи. — Ще ти направя зеленчуков бульон, който ще излекува всичките ти болежки и ще накара върху бузките ти отново да разцъфнат рози.
— Благодаря ти, Джордан. — Медоу понечи да каже още нещо, но г-н Фицуилям не спря. Насочи се директно към отворената входна врата.
— Сега трябва да си легне — каза той. — И няма да стане от леглото поне четиридесет и осем часа.
— Но аз искам да благодаря на всички, че излязоха да ме посрещнат — оплака се г-жа Фицуилям.
— След два дена ще можеш да благодариш на всички. Засега единственото, което ще правиш, е да лежиш. — Двамата влязоха в къщата.
— Виждаш ли? — прошепна Крисчън. — Казах ти, че е плашещ.
Мия се подсмихна на наивността му. И въздъхна с благородна завист към г-жа Фицуилям.
Може би не тази нощ. Може би не и утре вечер. Но съвсем скоро г-жа Фицуилям щеше да бъде една много щастлива жена.
През… цялата… нощ.
Сам изтича пред Девлин, влезе в спалнята и отметна завивките на леглото.
Девлин внимателно сложи Медоу да си легне и я зави с чаршафите.
— Как се чувстваш?
— Добре съм. — Между веждите й се образува бръчка.
— Лъжата ще ти донесе само неприятности. — Той се вгледа в очите й. — Още неприятности.
Тя подскочи, сякаш я бе ударил ток.
— Не лъжа!
— Няма нужда да се опитваш да ме заблуждаваш. — Той приглади косата й назад. — Можеш да ми се довериш. Ще се грижа за теб.
— Ще ми дадеш ли четиридесет милиона долара? — попита тя рязко.
Ръката му увисна във въздуха.
— Защо са ти четиридесет милиона долара?
— Ако ми имаше доверие, нямаше да ти пука.
— Ясно. — Беше опърничава като дете. Д-р Апс го беше предупредила, че това е възможно — Медоу не бе претърпяла сериозни наранявания при катастрофата, но беше изтощена и стресирана. — Имаш най-отвратителното главоболие, което някога те е спохождало.
— Сигурно — отвърна тя мрачно.
— Както и болки в китката, и синина на бузата — прокара той палец по черното петно върху бледата й кожа, — които си получила, когато въздушната възглавница е блъснала ръката ти в лицето.
— Предполагам.
— Така че можеш да си признаеш, че се чувстваш зле.
— Не се чувствам зле. — Тя се поколеба, на ръба да произнесе по-голяма лъжа, но в крайна сметка отхвърли идеята като се размърда нетърпеливо и примига. — Искам да си взема душ.
— Не точно сега. Сам, донеси малко вода. — Девлин извади шишенцето с хапчета от джоба си и изтръска едно в ръката си.
Секретарят се запъти към банята.
— Мръсна съм. Цялата съм покрита с гадния прах от въздушната възглавница. — Тя разтърка ръцете си и прахът се посипа от тях като сняг.
— Утре ще можеш да си вземеш вана.
— Не искам вана, искам душ. И то веднага.
— Веднага щом лекарството подейства, ще можеш да станеш и да се изкъпеш.
— За глупачка ли ме имаш? Да не мислиш, че не знам какво е действието на това хапче?
— Не. Какво е?
— Да ме приспи!
— А това е проблем, така ли? — Девлин взе чашата от Сам и й поднесе хапчето. — Но поне докато спиш няма да мислиш за това колко си прашна.
Тя извърна глава.
— Не обичам лекарства.
— Трябва да поспиш.
— Тогава ще пийна малко чай от лайка.
Той подаде на Сам хапчето и чашата. Седна на леглото до нея, като внимателно облегна бедрото си в нейното. Обхвана я с ръце от двете страни, приведе се към нея, докато носовете им почти се докоснаха, и каза:
— Скъпа, след четиридесет и осем часа ще можеш отново да се върнеш към това да очароваш персонала, да се караш с дъртаци и изобщо в ролята си на Медоу. Но засега ще правиш точно каквото ти се казва.
— И как възнамеряваш да ме принудиш? — Изморените й сини очи хвърляха искри.
— Като начало ще изпиеш това хапче или ще се кача в леглото и ще те любя, докато не те изтощя до такава степен, че да заспиш в прегръдките ми.
— Девлин! — Тя погледна ужасено зад рамото му. — Не пред Сам!
— Тогава най-добре изпий хапчето. — Девлин пое хапчето и чашата с вода от невъзмутимия секретар. Помогна й да се изправи, гледаше я как гълта хапчето и отпива вода, след което й помогна да се отпусне бавно върху възглавницата. — А сега заспивай. Ще съм наблизо, ако имаш нужда от мен.