Тя му обърна гръб.
— Няма да имам нужда от теб.
— Въпреки това ще съм тук. — Зави я хубаво и погледна към Сам. — Ще работим във всекидневната.
— Да, сър. — Секретарят се запъти към вратата.
— Ето значи колко ще си тук — промърмори тя.
Девлин отиде в банята, намокри кърпа и се върна при нея.
— Обърни се към мен — нареди той.
Тя се обърна и го напуши смях, като видя войнственото изражение върху покритото й с прах лице.
— Ето така. — Той прокара мократа, студена кърпа по бузите, брадичката и челото й.
Очите й се притвориха в истинско блаженство.
— Приятно ли е? — попита той.
— Да. Благодаря ти. — Тя потърка нос с опакото на ръката си. — Съжалявам, че се държах като глезла.
— Не бих казал глезла. По-скоро като глезено хлапе. — Прокара кърпата по устните й и после ги целуна. Бяха кадифени и отпуснати, но когато той отвори уста леко, тя отвърна със същото. Неохотно и едва-едва, но му се стори, че не би могла да устои напълно. — Сега заспивай.
Тя кимна с глава, клепачите й бяха като от олово.
Погали косата й още веднъж, хвърли кърпата в банята и мина във всекидневната.
Сам седеше пред бюрото с отворен лаптоп.
Девлин бе намерил Сам преди осем месеца, докато си търсеше временен секретар. Сам се бе изявил като човек с отлични умения на административен помощник. Доказваше се непрекъснато като безценен кадър — но така и не бе разкрил никаква лична информация за себе си.
На Девлин това му допадаше.
Сега Сам го гледаше със сериозно изражение.
— Маркучът несъмнено е бил прерязан. Въпреки това, прекъснат маркуч за хидравличната течност не се счита за опит за убийство.
— Винаги съществува вероятност за недостатъчна компетентност. — Девлин седна на стола пред бюрото. — Може би злосторникът се е опитвал да пререже спирачния маркуч именно за да ме убие.
Сам наклони глава.
— Вярно е.
— Кой би имал мотив да ме убие?
— Ще съкратим списъка, ако се запитаме кой няма мотив да ви убие. — Сам не се правеше на интересен. Всъщност, доколкото Девлин го познаваше, Сам беше лишен от чувство за хумор.
— Недей да разтягаш локуми, Сам.
— Как ви звучи г-н Брадли Бенджамин Четвърти? Или още по-вероятно, г-н Брадли Бенджамин Трети. Или пък някой от Амелия шорс, на когото не му харесва идеята за хотела. Или някой от хората, които сте ядосал поради една или друга причина, а те са легион. Или собственик на конкурентен хотел. Или…
— Добре, схванах мисълта. Но не вярвам в съвпадения и фактът, че Четири се появи точно пет минути след катастрофата, не ми харесва. — Нито пък фактът, че някой се е опитал да навреди на Девлин, а бе навредил вместо това на Медоу.
Всъщност, това го докара до ярост.
— Свързах се с Гейбриъл Прескот. Ще изпрати десет от най-добрите си служители да пазят „Тайната градина“ отвътре и отвън.
— Това е добре. — Можеше да остави Сам да се справи и да разчита на подробен доклад. — Какво стана с беседката?
Той изслуша отчета на Сам за щетата и за предполагаемия срок на поправката й, но през цялото време мислеше за това как е въвлякъл Медоу в целия този фарс. Първоначалната му идея бе да я използва и после да се отърве от нея, което не би наранило нищо по-ценно от чувствата й.
Но плановете му се бяха провалили — едва не я бе убил.
Тя не му беше съпруга, но пък беше негова отговорност, а той бе мъж, който приема отговорностите си на сериозно.
Така че, когато спипаше негодника, който я бе наранил… щеше да го убие.
Беше съвсем просто.
Седемнадесет
Пронизителният звън на телефона до леглото му накара Четири да простене и да потърси опипом слушалката.
— Какво си мислиш, че правиш, като ми звъниш толкова рано…? — Той вдигна единия си клепач и погледна часовника. — Девет часът сутринта е!
— Г-н Бенджамин, какво удоволствие е отново да ви чуя.
Равномерният, топъл, дълбок южняшки тембър накара Четири да се изправи и да седне в леглото.
— Г-н Хопкинс! Как…
— … успях да се свържа с вас? Имам си начини. Досега трябваше да сте го разбрали.