— Изпълнителен асистент.
— Да, изпълнителен асистент. Това исках да кажа. Но като че ли… — с вечно намръщената ви физиономия и неуморна експедитивност, и този бдителен поглед… — като че ли повече ви подхожда да сте генерал. — Или пък сериен убиец. — Човек, който дава заповеди и организира.
— Аз давам заповеди. Организирам времето и голяма част от програмата на г-н Фицуилям. — Сам отново насочи вниманието си към прелистването на страници.
— Сигурна съм, че г-н Фицуилям е много доволен от работата ви. — Сега вече беше сигурна, че не е добра идея да задава лични въпроси на Сам. Може би той наистина беше сериен убиец. — Съществува ли карта на хотела? Постоянно се губя.
— Има купчина карти в ъгъла на шкафа до вратата.
Тя грабна една, сгъна я и я пъхна в джоба си.
— И ако си стояхте в стаята, нямаше да се губите.
Беше съвсем очевидно, че този тип не я харесва, и то напълно разбираемо, като се има предвид, че знаеше как е влязла в къщата с взлом и подозираше, че не е истинска съпруга на Девлин. Но това никак нямаше да й попречи да се пробва.
— Доскучава ми. Вие сигурно ще ме разберете, Сам. В отлична форма сте. Сигурно спортувате. Водите активен живот. Може би играете футбол като Девлин?
— Вдигам тежести и бягам. Това са двата най-ефективни метода да се поддържа човек във форма.
— А как се забавлявате?
— Да се забавлявам? — Веждите му отскочиха нагоре в недоумение.
Ясно. С тези въпроси нямаше да разбере нищо. Тя погледна открехнатата врата към кабинета на Девлин и тръгна небрежно натам.
— Няма ли да поседнете, докато чакате? — Което беше не съвсем тактичния подход, който Сам избра, за да й каже да седне и да си затваря устата.
— Разбира се. — Тя се отпусна на стола срещу него и се усмихна.
Той не й се усмихна в отговор.
— Предполагам, че г-н Фицуилям не ви оставя и минутка свободно време? Винаги ли работите до толкова късно? — Тя хвърли поглед към стенния часовник. — Минава пет.
— Не, не ми оставя. Да, винаги. Така е.
Нашият Сам май не е от разговорливите.
— До колко късно работите по принцип?
— До много късно. Всъщност, сега трябва да приключа с изготвянето на списъка с покупки за идната седмица. — Той се обърна към компютъра си. Пръстите му заиграха по клавиатурата.
— Колко хубав телефон. — Тя го завъртя към себе си и го огледа. — Има четири линии. На всичките ли вие отговаряте?
— Да.
— Това ли са линиите за целия хотел?
— Не. Но в моите задължения влиза да проследявам използването на всички линии от онова табло. — Той посочи електронния панел на стената. — Вашата линия, например, изглежда доста натоварена от единадесет сутринта. — Погледна я многозначително изпод вежди.
— Нима? — изчурулика жизнерадостно тя. — В момента използва ли я някой?
— Да. Предполагам някоя от прислужничките.
— Възможно е. А дали можем да чуем какво говори?
— Противозаконно е да се подслушват личните разговори от хотелските стаи.
— Ясно. — Тя едва се стърпя да не потърка доволно ръце.
— Някакви други въпроси? — Преди да е успяла да му отвърне, той добави: — Тъй като през последните няколко дена не успявам да се наспя… а ако не приключа с тази задача и всички следващи няма да успея да спя и тази нощ…
Пък и раздразнителен.
— Не бих искала да ви преча на работата. — Тя го гледаше как трака по клавиатурата.
Не знаеше дали е прекалено отдаден на работата си, или неподатлив на чара й, но той не й обръщаше никакво внимание.
Тя се изправи, разходи се до факса и го огледа намръщено.
— Обзалагам се, че това нещо е доста използвано тук.
— Да.
Ако можеше само да хвърли един поглед в кабинета на Девлин, без да й се налага да се сблъсква със самия Девлин… Направи няколко стъпки към отворената врата.
Дочу гласове. Дълбокият и отчетлив южняшки акцент на Девлин, и треперливият, изплашен гласец на жена.
— Съжалявам, г-н Фицуилям. Обещавам, че няма да се повтори. Поне… ще се постарая да не се повтори.
— Мия, не разбирам. До преди три дни ти беше примерна служителка. Какво се е случило?
— Свързано е със… със сина ми. — Готвачката звучеше нещастно и засрамено. — Отпадна от училище. Постоянно се забърква в неприятности. Опитвам се да го контролирам, но е на седемнайсет. Г-н Фицуилям, казах му, че ще гладуваме, ако загубя тази работа, а той отвърна, че си имал начини да… да ни изхранва. — Гласът на Мия трепереше. — А аз се страхувам, че…