— Седни. Вземи си кърпичка. И, за бога, престани да подсмърчаш.
Гласът на Девлин прозвуча като плесница в лицето след отчаяния разказ на Мия.
Ама че кретен. Не виждаше ли, че жената се нуждае от специално внимание точно в този момент?
— Да… да, сър — пророни готвачката.
Като погледна към Сам, който яростно тракаше по клавиатурата, Медоу се приближи достатъчно, за да вижда случващото се в кабинета.
Мия седеше в стола срещу бюрото и бършеше носа си.
— Мия, двамата с теб имаме ли романтични отношения? — изстреля внезапно Девлин.
Тя вдигна обидено лице.
— Не, сър!
— Тогава си издухай проклетия нос! Не ме интересува как ще прозвучи. — Девлин свъси вежди разярен. — Просто искам да спреш да цивриш.
Тя издуха носа си.
Кретен такъв! Той наистина беше толкова отвратителен, колкото твърдяха всички. Медоу трябваше да влезе на момента и да му каже…
— Добре. Погледни ме. — Девлин се приведе и погледна в очите на Мия. — Седемнайсетгодишният ти син е отпаднал от училище, съпругът ти те е изоставил, имаш тринайсетгодишна дъщеря и се страхуваш, че синът ти се е забъркал с наркотици. Пропускам ли нещо?
— Синът ми е осребрил последната ми заплата и не знам какво е направил с парите. — Жената се разплака неудържимо и се изправи. — Съжалявам, г-н Фицуилям. Знам, че не е ваша грижа да мислите за моето семейство. Желаете ли да напусна кабинета ви?
— Не и докато не намерим решение на проблемите ти. Сега седни.
Тя седна.
— Така. Погледни ме.
Тя се подчини.
— В момента разработвам един проект на остров Елмит.
— Къде е Елмит?
— В Карибско море. Купих го.
— Целия остров?
— Не е населен. Нямаше прясна вода. Затова сондирах. Оказа се, че под острова има огромни запаси. Възнамерявам да построя там почивен комплекс.
— Добре — кимна Мия.
— Щом като синът ти така или иначе е отпаднал от училище, какво ще кажеш да го подтикна да се захване с ученето отново?
Мия впери поглед в него и в очите й се появи плаха надежда.
— Добре.
Може би Медоу прибързваше с преценката си за Девлин.
— Ако, да кажем, бъде отвлечен… — Девлин направи пауза, за да види дали Мия няма да възрази — и бъде изпратен да работи в строителството, тежки конструкции, на ненаселен остров за лятото…
— Кога може да тръгне? — Гласът на Мия се промени, стана по-сдържан, овладян. Но и нетърпелив.
— Г-жо Фицуилям! — прошепна Сам в този момент зад нея. — Да не би да подслушвате? — Той се опита да я отмести.
— Шшшт. — Медоу го побутна. — Искам да чуя това.
Девлин погледна към вратата, забеляза ги и после отново върна вниманието си към Мия.
— Заминава още тази вечер.
Тя не се поколеба нито за миг.
— Вземете го.
— Като излизаш дай на секретаря ми информацията, която му е необходима, за да го открие. След това се върни към работата си и ти желая успех. Джордан е в отвратително настроение днес.
— Знам, сър. Благодаря ви, сър. — Мия се изправи. Като минаваше покрай Медоу кимна — и за пръв път, откакто Медоу я бе срещнала, тя изглеждаше щастлива.
Сам се опита да избута Медоу настрани.
— Ще съобщя, че сте тук.
— Не си правете труда. — Тя влетя в кабинета на Девлин и затвори вратата пред изуменото лице на секретаря.
Девлин никак не изглеждаше доволен да я види.
Да, защото големият, лош, безпощаден предприемач бе хванат да върши нещо добро.
Тя заобиколи бюрото.
Той се изправи.
— Трябваше да си в леглото.
— Четиридесет и осемте часа минаха. — Тя го бутна назад в стола, последва го и обязди скута му. — Толкова си мил.
— Мия е добра готвачка.
— Най-милият човек в целия свят. — Докосна устните му със своите и го целуна.
Когато целувката приключи, той каза:
— Ако я бях уволнил, Джордан щеше да побеснее.
— Най-милият човек в целия свят — повтори тя, целуна го отново и притисна бедрата си по-силно към скута му.
Когато извади езика си от устата му, той вече беше готов да се съгласи с всичко, казано от нея.