Девлин не грешеше в преценката си за Четири. Нито за Медоу. И безспорно не грешеше в преценката за самия себе си.
Взе уоки-токито от колана си, и без да погледне към малкия екран, произнесе:
— Г-н Бенджамин се намира на втория етаж, коридор Т-три. Изпратете някой да го придружи до стаята му.
Отговори плътен женски глас.
— Да, г-н Фицуилям.
Девлин погледна надолу стреснато.
Гейбриъл му бе казал, че е наел жена, но той все още не бе имал възможността да я види. Дори сега не я виждаше кой знае колко добре — тя се намираше навън. Моментното му впечатление беше за компетентна жена на средна възраст от източноевропейски произход. Гейбриъл го бе уверил, че е опитна, така че Девлин изключи уоки-токито.
— Сам!
Сам се появи на вратата. Изглеждаше уморен — и двамата бяха работили без почивка от пет сутринта, опитвайки се да установят на какво се дължи внезапното спадане на налягането на водата в хотела.
Разбира се, и двамата бяха наясно кой стои зад този саботаж, но това никак не улесняваше нещата.
— Засега без успех, сър. Управителят на водната станция продължава да твърди, че не може да ангажира никого с проблема до следващата седмица. — Сам нервно прокара ръка през косата си.
— Знаеш къде живее. Изпрати някой до тях.
— Сега ли? — Премерена усмивка опъна устните на Сам.
— Точно сега. После си лягай. — След което произнесе с неприкрита горчивина: — Докато не измислим начин да вържем ръцете на Брадли Бенджамин, ще изскачат все нови и нови проблеми, а докато не се наспим, няма да измислим решение.
Девлин погледна към видеоекраните. Разтърка очи. Определено трябваше да си легне, защото започваше да халюцинира. Друго обяснение нямаше.
Стори му се, че вижда Медоу да тича по неосветения коридор пред спалнята им — и то по халат.
— Какво става, по дяволите? — Придърпа стола си към екрана.
Сам се присъедини към него.
— Радвам се да видя, че г-жа Фицуилям се чувства по-добре — каза той с безизразен тон.
Медоу се носеше безгрижно ту към някое стълбище, ту към парапет, ту завиваше по коридора, и то при положение, че и най-малкият удар по главата й можеше да предизвика онова, което твърдеше, че вече има — загуба на паметта.
Е, поне не търсеше разни картини.
— Между другото, детективът ми изпрати имейл. Проследява всички обаждания от стаята на г-жа Фицуилям, но до този момент е елиминирал само два номера. Повечето хора не вдигат телефона. Три от номерата винаги препращат към гласова поща. Детективът твърди, че идентифицирането на притежателите на телефонните постове е най-неблагодарната работа. Понякога хората не вдигали телефона, ако им звънят от неизвестен номер. А въпросите, които му се налагало да задава, обикновено стряскали хората. — Сам погледна към Девлин, без да крие напиращото любопитство в очите си.
Сам не бе придружавал Девлин по време на пътешествието му до Майорка. Не можеше да твърди със сигурност, че Медоу не му е съпруга. Но той знаеше най-добре от всеки друг как бе реагирал Девлин, когато я бе видял за пръв път и в какви проучвания се бе впуснал, за да разбере какъв е произходът й. Сам не вярваше, че те двамата са женени.
Но личният живот на Девлин не му влизаше в работата, точно както и липсата на такъв при Сам не влизаше в работата на Девлин.
Сам нямаше роднини, които да му досаждат, нямаше дом, в който да бърза да се върне, дори куче, което да опикава килима му. Той имаше усет към бизнеса, но не и желание да стартира свой собствен, и понякога Девлин се питаше дали не трябва да следи по-изкъсо Сам, защото някак не звучеше реално един толкова талантлив човек да няма поне едно провинение.
И въпреки всичко, Девлин бе назначил Сам, воден от безупречните му препоръки и докато не дойдеше денят, в който Сам не решеше да търси щастието си другаде, Девлин възнамеряваше да се възползва от уменията му, да му плаща цяло състояние и да му се доверява — или поне дотолкова, доколкото се доверяваше на всички останали.
— До къде са обажданията? — попита Девлин.
— Повечето са градски, но някои от тях са до Атланта. Калифорния. Уисконсин. Тексас. Вашингтон. Флорида. И Ню Йорк.
Девлин не сваляше поглед от нея.
— Умно момиче е.
— Да, сър — каза Сам, без ни най-малка промяна в интонацията.
Девлин извади богато украсения сребърен ключ от чекмеджето на бюрото и го пъхна в джоба си.