Той отново се засмя — със смеха на командир, на завоевател.
Не можеше да му позволи това.
Надигна се на лакът. Облиза един от пръстите си и обходи с влажния му връх главичката на пениса му.
Той простена — спонтанен, пулсиращ звук, който я накара да се разсмее самодоволно.
Облиза пръста си отново, но преди да успее да го докосне, той хвана китката й и я стисна. Не болезнено, но по някакъв начин тя разбра… пълнолунието, уханията, страстта бяха прекършили непреклонната му воля.
Гледаха се един друг, без да мигат.
Тогава той вдигна коленете й и ги разтвори широко. Седна на пейката и я придърпа към себе си, докато слабините им не се докоснаха.
Натискът на ерекцията му изтръгна сладостен вопъл от нея. Желаеше го… изпитваше нужда… Опита се да заеме позиция, в която да я обладае.
Той не й позволи. Не й позволи никакъв контрол. Прокара бавно пениса си по клитора й и накара цялото й тяло да се стегне в очакване. Намери входа към сърцевината й и постепенно влезе вътре.
Повдигна бедрата й към себе си, а всеки следващ сантиметър я запълваше отвъд поносимото, но това не я интересуваше. Не към поносимост се стремеше, а към задоволяване. Копнежът й я правеше свръхчувствителна.
Неговият аромат се примесваше с уханието на нощните цветя, на тревата, на въздуха. Над него виждаше глицинията, надвиснала от гредите като сочни чепки грозде, а отвъд нея — тъмносиньо небе и пълна луна… толкова голяма луна. Чуваше хрипливото му дишане, докато навлизаше дълбоко в нея и после неохотно излизаше, и й се искаше да го сграбчи, да го накара да остане вътре.
Но той я бе възседнал като някакъв гръцки бог, гледаше я отгоре и не отместваше поглед. Държеше бедрата й и направляваше движенията им, а на нея й се искаше да крещи от безсилие.
Все пак не стори нищо друго, освен да се гърчи и стене… защото всичко, което правеше с нея, й носеше толкова наслада. Безкрайна наслада.
Нарастващата й безпомощност я накара да стисне покритите с халата краища на пейката и да смачка плата в ръце. Всеки път, когато я повдигаше, той се привеждаше така, че слабините му се допираха до клитора й и напрежението… напрежението растеше.
Кожата й стана толкова чувствителна, че дори хладният бриз беше като милувка. Дишането й причиняваше болка, Девлин й причиняваше болка, влизайки в нея, болеше и когато излизаше от нея.
— Моля те, моля те, моля те, моля те…
Не я интересуваше какво ще си помисли; дали не възприемаше молбите й като знак за триумф и надмощие. Знаеше единствено, че той трябва да направи нещо, за да удовлетвори този безумен порив, който я тласкаше към лудостта… иначе наистина щеше да загуби ума си и паметта си.
— Моля те. — Тя целуна крайчеца на пръстите си и ги допря до устните му.
Той отвърна на целувката. После резките му черти се напрегнаха; устните му се разтвориха и той напълни дробовете си с въздух. Повдигна се — и нея със себе си — и я яхна в подлудяващ ритъм.
Гръбнакът й се изпъна като струна. Тя уви крака около бедрата му, приемайки го, приветствайки го, поемайки го, както той нея — и накрая я връхлетя кулминацията.
Мили боже!
Девлин бе удължил удоволствието твърде дълго и оргазмът й бе толкова интензивен, почти болезнен. Тя извика. Ръцете й стиснаха ръба на пейката над главата й. Чу го да произнася една дума:
— Медоу!
Звукът на дълбокия му, топъл, южняшки глас, който шепнеше името й изостри усещанията й и апогеят, който и преди бе твърде мощен, запрати в небитието целия свят… с изключение на Девлин. През цялото време присъствието на Девлин бе осезаемо.
Както и нейното за него. Дори когато тестисите му се свиха към тялото му и трепетът пробяга по гръбнака му, той не можеше да отлепи поглед от нея — от движенията на малките й гърди, докато тя стискаше пейката зад главата си, от изпънатия й корем, от изражението й на агония, примесена с възторг. Тя бе най-красивото нещо, което някога бе виждал. Искаше да прекара всеки миг от живота си в нея, да целува устните й, гърдите й, корема й. Искаше да й доставя наслада, докато тя не повярва в историята, която бе съчинил за любовта им, докато не изтрие от съзнанието си всеки друг живот, освен този с него.
Искаше му се този момент да продължи вечно… и не можеше да възпре бликналата сперма, която струеше от него. Бе я обладал по древния, първичен начин, диктуван от луната поколения наред…