Той натисна бутона и предпазливо произнесе:
— Ало?
— Четири. Много съм разочарован от теб. — Този познат, любезен, демоничен глас предизвика у Четири желание да повърне. — Напиваш се, вместо да претърсваш.
— Не е вярно.
— Четири, лъжата никак няма да ти спести неприятностите. Не и този път.
— Не лъжа! — Успокой топката, момче. Не се репчи на г-н Хопкинс; ще вземеш да го вбесиш. — Пия по малко и после се преструвам на пиян. Можете ли да измислите по-добра стратегия за претърсване от това да се клатушкам насам-натам из къщата всяка нощ, сякаш съм се загубил?
Кратката тишина, която последва, накара Четири да се изпоти. После г-н Хопкинс каза:
— Четири, впечатлен съм от изобретателността ти. Поздравления, че си намерил полезно приложение на един от многото си недостатъци.
Дори комплиментите му бяха грижливо конструирани, така че да унижат Четири. Включително най-любезните от тях.
— И въпреки всичко ти напълно се провали, и то при положение, че ти направих услугата да купя акции от компанията ти — продължи г-н Хопкинс. — Спомняш ли си въпросната компания? Същата онази, от която имаше дързостта да крадеш?
Четири седна на ръба на леглото и подпря пулсиращата си глава с ръце.
— Спомням си.
— А спомняш ли си също така, че не заведох дело срещу теб, когато кражбата бе установена?
И Девлин не го беше направил.
Четири сам си беше виновен. Знаеше си го. Беше отрепка, както сега, така и преди. Но когато бе фалшифицирал счетоводните книги в корпорацията на баща си, не бе допускал, че е възможно Девлин да се вбеси до такава степен. Е, да, Четири лично го бе убедил да купи акции, но какво бяха няколко милиона долара за човек като Девлин?
Но когато го изтърси на Девлин, Девлин така го изгледа, че Четири отстъпи няколко крачки назад. Дори сега изтръпваше при мисълта за свирепия, потъмнял поглед на Девлин. Той бе приел малката злоупотреба на Четири като лично предателство, а никой не предаваше Девлин, без да си понесе последствията.
И така Брадли Бенджамин Трети бе поставен пред избор — да продаде Уолдемър Хауз на копелето на парвенютата Фицуилям, или да допусне синът му да попадне в затвора. Беше му се разминало леко, но сега Девлин притежаваше нов хотел, а ненавистта на собствения му баща към едничкия му син се бе задълбочила.
— Четири, предпочитам когато говоря с теб, да знам, че ме чуваш. — Като булдог г-н Хопкинс бе впил зъби в плътта на Четири и нямаше намерение да го пусне.
— Спомням си всичко — призна Четири.
След продажбата на Уолдемър Хауз Четири си бе въобразил, че проблемите спираха дотук.
Но явно бе сбъркал. Защото някакъв тип, за когото не бе и чувал, също бе купил доста акции, а г-н Хопкинс явно не се славеше с милостива и благородна душа.
Устата на Четири пресъхна и в съзнанието му се върна споменът за склада, където г-н Хопкинс и хората му го бяха отвели. Първоначално не повярва на заплахите им. Неща от рода на чупенето на пръсти и рязането на уши се случваха само във филмите, не на синовете на знатни южняшки семейства. Но онези зверове бяха сторили и двете, и през цялото време, докато той бе крещял, г-н Хопкинс говореше, говореше, говореше.
И много скоро на Четири му се беше изяснило, че са го изиграли. Оказа се, че г-н Хопкинс е знаел, че от тези акции смисъл няма. Беше ги купил, за да направи Четири свой длъжник, да го изпрати в бившата му къща и да го принуди да намери картина, която Четири никога не бе виждал там.
— Колко от къщата ти остана да претърсиш? — попита г-н Хопкинс.
— Проверих всички стаи на първите два етажа и мазето. Претърсих всички гардероби и шкафове. Влязох във всички килери. Дотук — нищо. — Четири се поколеба, но какво имаше да губи, ако кажеше истината? — Знаете ли, картината, която описахте — тя дори не е в стила на Изабел.
— Ако обичаш. Четири. Не се меси в работата ми. — Гласът на г-н Хопкинс стана рязък.
За момент на Четири му се стори, че дочу нещо — някакъв глас или акцент — нещо, което му прозвуча познато.
Но следващите думи на г-н Хопкинс изтръгнаха мярналата се мисъл от съзнанието му.
— Спомняш ли си, когато в склада един от хората ми опря нож в твоя… какъв беше анатомичният термин? А, да. Скротум.
Четири преглътна.
— Една моя дума и ножът пак може да се озове там. И ще се сбогуваш набързо с него.