Выбрать главу

Четири дишаше тежко и се опитваше да потисне порива си да повърне.

— Операцията е доста неприятна. Има много кръв. Пострадалият не спира да крещи. И ако се възстанови, за което гаранция няма, би предпочел да е умрял. Моля те, имай това предвид, докато търсиш картината, която ти описах. — От другата страна на телефона последва едва доловимо изщракване, когато г-н Хопкинс прекъсна връзката.

Четири тръгна към банята. Подпря се върху тоалетната и повръща, докато сълзи замъглиха очите му.

Проклетата картина не беше тук. Как да намери нещо, което не е тук?

И колко време му оставаше, преди г-н Хопкинс да поеме нещата в свои ръце и да изпрати горилите си да очистят всички?

Колко време?

— Как мислиш, дали разбра, че съм под завивките? — Медоу се пъхна в дънките си.

— На твое място бих облякъл лятна рокля. — Девлин закопча ципа на бежовите си ленени панталони.

— Лятна рокля ли? В която да се запозная с майка ти? — Я чакай малко. Той се опитваше да отвлече вниманието й. — Значи наистина мислиш, че ме е видяла под завивките?

— И така да е, майка ми за нищо на света не би го показала. — Късите ръкави на отворената му на врата тениска се впиваха в бицепсите му по зрелищен начин, а тъмносиньото караше очите му да светят, когато гледаше голото й от кръста нагоре тяло. — А що се отнася до дрехи, майка ми наистина е моден спец.

— Но тя трябва да се запознае с мен такава, каквато съм. — Медоу грабна една розова тениска и я нахлузи през главата си.

Той отиде до нея и съблече тениската.

— Моментът не е такъв. — Този мъж беше направо ненаситен. Това й харесваше.

Подаде й сутиен.

— При контактите с майка ми съм се уверил, че колкото по-малко знае, толкова по-добре. Тя е като валяк и веднъж почне ли да се търкаля, няма измъкване от нея. Ще те премаже, ако не й се махнеш от пътя.

Медоу погледна към сутиена, вдигна рамене и го облече.

— Според думите ти е ужасна.

— Не е ужасна. Просто е силна жена. Винаги постига онова, което си е наумила. Ще видиш за какво говоря. — Той нахлузи тениската върху главата й и й подаде сандалите.

— Звучи зловещо. — Тя пъхна крака в обувките.

— Зловещо. Добър избор на думи. — Хвана я за ръката и я поведе надолу по стълбището към елегантната стая, където бе скрила ключа си под възглавниците на дивана. Хвърли един поглед към него и се запита дали скритото още е там.

Стаята, в която по план трябваше да е окачена картината над камината, но не беше.

Тя изгледа пренебрежително надутия възрастен джентълмен, който висеше на нейно място.

Стаята, където за пръв път бе видяла Девлин Фицуилям.

Е, добре. Все пак мястото не беше чак толкова противно.

Тя изправи рамене, когато една изискана, елегантна дама се надигна иззад елегантното бюро в ъгъла.

Майката на Девлин беше с абсолютно перфектното тегло за височината си; русата й коса бе грижливо боядисана и с акцентиращи цвета кичури; бе облечена в костюм от лека розова вълна; а кожата й имаше блясъка и гладкостта на порцелан. И въпреки всичко това, човек не можеше да пропусне излъчването й на дама от Юга; от нея струеше онази властност, която Медоу бе забелязала у сина й.

Когато пристъпи напред да го прегърне, тя излъчваше сдържана привързаност.

Той я потупа по бузата.

— Майко, каква приятна изненада. Какво те води към „Тайната градина“?

— Можеш да си представиш моята изненада, когато срещнах Скръби Галахър в Атланта и той ми каза, че се е запознал с новата ми снаха. — Сините й очи бяха студени, докато оглеждаше Медоу от нелакираните нокти на краката до неподходящата й блуза. Погледът й към косата на Медоу беше критичен, а и Медоу осъзна, че тази жена със сигурност знае, че е била под завивките — и ни най-малко не го одобрява.

Не одобряваше подобно неблагоразумно и несдържано поведение. Не одобряваше облеклото и запуснатия външен вид на Медоу. Без всякакво съмнение не одобряваше женитбата на сина си с една хулиганка и беше бясна, че е оставена в неведение по въпроса.

И очевидно за всичко винеше Медоу.

Затова Медоу реагира по най-добрия начин, за който се сети. Разтвори широко ръце и каза:

— Грейс, скъпа! — и се насочи към нея.

Медоу стъписа Грейс с прегръдка, която омачка сакото й и разроши грижливо направената й прическа. С крайчеца на окото си забеляза слисаното и ужасено изражение на Девлин.