— Да. — Чувстваше се развратна и покварена, жадна за него, влюбена в него, копнееща за немислимото… но беше добре.
— Сигурна ли си? Нали не те нараних?
— Не. Не ме нарани. — Сигурно щеше да върви като ездач на родео през останалата част от деня, но той не й бе сторил нищо, което тя самата да не беше поискала от него.
Той бавно се отдръпна.
Тя прехапа устна, за да не позволи на възражението да се изплъзне от гърлото й. Взаимоотношенията им бяха толкова лесни тук, в тъмнината. Толкова примитивни. Без лъжи, без измами, само две сплетени едно в друго тела, устремени към една цел, и постигащи я съвместно.
Ех, ако и любовта беше толкова проста.
Той я вдигна от рафта и я задържа, докато схванатите й крака станаха способни да се движат. После нахлузи панталоните си, дръпна нагоре ципа и закопча катарамата на колана си.
— Готова ли си? — Не дочака отговора; включи осветлението.
Тя се сепна и закри очи с ръка. Когато го погледна, изражението й бе засрамено, гузно.
Какво, по дяволите, правеше той? Кога бе успял да загуби цялата си цивилизованост и бе започнал да се чука без всякакви задръжки, да се държи като моряк в отпуска?
Но това не беше честно; той не оправяше всяка жена, която свареше в килер. Не разкъсваше дънките и не се нахвърляше на всяка срещната.
Само на Медоу.
— Аз… ъъъ… не мога да си намеря бикините. — Тя стоеше гола от кръста надолу с дънки в ръка и безпомощно оглеждаше цялата бъркотия от чаршафи, които той бе избутал от полицата на пода.
Той клекна да търси бельото й, разсейвайки се от дългите й крака, завършващи в малкото, поддържано триъгълниче медни къдрици. Прииска му се отново да разтвори тези крака, да вкуси себе си по нея, вътре в нея, докато не я накара да изкрещи пак.
Тази жена изпълваше цялото му съзнание. Изпълваше сетивата му. Няма значение колко пъти я бе чукал вече; копнееше да го направи отново и то възможно най-скоро. Този път бе успял да се стърпи достатъчно, за да си сложи кондом, но единствено защото му се бе наложило да разчисти рафта, върху който я бе обладал. Ако тя не му го бе нахлузила толкова чевръсто, със сигурност щеше да се изпразни в нея и да рискува нежелана бременност — отново.
Той не беше като баща си. Изобщо не беше.
Е, поне до скоро.
— Ето. — Той й подаде малките дантелени прашки и се опита да не гледа, докато тя ги обува.
По дяволите. Какво щеше да я прави? Какво щеше да прави с малката лъжкиня, която живееше под покрива му?
Защото точно това бе стимулирало агресията му.
Беше го излъгала. Беше го излъгала отново.
Някъде по пътя той бе изгубил първоначалната си цел — да използва внучката на Изабел като отмъщение към Брадли Бенджамин.
Вместо това правеше всичко по силите си, за да накара Медоу да му се довери. Беше й дал многократно възможност да му каже истината за това коя е и какво прави тук.
А като благодарност тя се опита да му пробута поредната измишльотина, че някаква си прислужница я била затворила в килера, докато всъщност тя бе търсила картината и сама се бе затворила вътре.
Знаеше го, защото Сам бе наблюдавал всяко нейно движение на охранителния монитор. Именно той бе разкрил местоположението й на Девлин. А Сам никога не лъжеше и никога не допускаше грешки.
Двадесет и шест
Девлин съпроводи Медоу до спалнята им, после спря до вратата.
— Сигурна ли си, че си добре?
Звучеше толкова учтиво, че на Медоу й се прищя да го гръмне. Тя бе толкова влюбена, а той толкова… сдържан.
— Добре съм. А ти?
— Как бих могъл да не бъда? — Потърка кокалчетата на пръстите по бузата си. — Но съм много зает.
— Искаш ли да ти опиша как изглеждаше прислужницата, която ме заключи в килера?
Ръката му замря.
— Разбира се. Кажи ми как изглеждаше.
Тя му разказа за симпатичната бабка в униформа.
— Не ми прилича на някоя от персонала тук. — Гласът му беше подчертано невъзмутим.
— И аз не я разпознах.
— Ще видя какво мога да направя. — Не звучеше притеснен.
Но той така или иначе не бе от типа хора, които дават външен израз на тревогите си.
— Защо го е сторила според теб? — Това беше въпросът, който най-силно безпокоеше Медоу.
— Не знам. Ти как мислиш?
— Може би съм я засегнала по някакъв начин? Или пък е някаква психопатка, която прониква в хотелите и заключва хората в килерите за чаршафи? — Дори Медоу смяташе, че това звучи глупаво, но предположението „Може би е някой, който също издирва картината“ беше прекалено рисковано.