— Достатъчно. Ще се върнем към плановете за сватбата, когато двамата се държите по-разумно. — Тя се изправи.
— Не забравяйте, че трябва да обсъдим и партито! — каза Медоу.
Грейс затвори очи и притисна челото си с ръка, преструвайки се, че отново й призлява. После си спомни какво беше станало, стрелна предпазлив поглед към Медоу и с цялото си достойнство тръгна към изхода, без да се интересува, че роклята й отзад се е вдигнала и разкрива неподходящо копринено розово бельо.
Девлин изчака стъпките й да заглъхнат, преди да избухне в смях. Разсмя се толкова силно, че се срути в стола и се хвана отстрани.
Медоу го гледаше доволно.
Как се смее.
Готова беше да се обзаложи, че той не си спомня откога не се е смял така, от все сърце и душа.
А развеселеността го караше да изглежда… не по-мек, а по-жизнен, като човек, който разбира какво е да изживяваш живота в цялата му пълнота, без подозренията и предпазливостта, които вечно го следваха по петите. Когато се успокои, продължаваше да й се усмихва.
— Наистина ли имаш приятел-травестит, който се казва Еди, и когото познаваш от началното училище?
— Разбира се. Еди е страхотен тип. Спомням си… — Тя изведнъж се сети, че би трябвало да има амнезия.
— Какво друго си спомняш? — Девлин я гледаше, както котка гледа мишка, опитваща се да се измъкне изпод лапата й.
Пак я беше хванал да лъже. Пак изглеждаше резервирано. Беше я накарал отново да се чувства… неловко.
— Странно е, но някои неща си спомням, а други не. Предполагам, че никога не съм ти споменавала преди за Еди, нали? — Тя затаи дъх и зачака да види дали и този път ще й позволи да й се размине.
— Не. Никога досега не си споменавала за Еди.
Изпусна дъха си. По някаква причина той продължаваше да я иска тук. Беше си осигурила още един ден.
— Имам чувството, че стресирам майка ти.
— Сякаш те интересува. — Той отново се засмя.
— Интересува ме достатъчно, за да се питам дали тя е толкова… толкова…
— Критична? Високомерна? Загрижена за мнението на околните? — С ръце на кръста, той огледа Медоу от главата до петите и тя осъзна, че Грейс може и да й намираше недостатъци, но Девлин оценяваше всеки милиметър от нея. — Не е свикнала с момичета, които не благоговеят пред нея.
— Да благоговеят? — Медоу се приближи, без да бърза с гъвкава походка, като въртеше хълбоци сладострастно. — Защо?
— Защото тя е безупречна във всичко. Не гледаш ли телевизия? — Той я придърпа към себе си.
— Не много. — Наистина не си спомняше за какво говореха — а и не я интересуваше особено. Единственото, което знаеше беше, че е в прегръдката му и топлината, която се развиваше между тях, можеше да освети Сиатъл през декември. Тя разкопча ризата му и плъзна ръката си вътре, наслаждавайки се на косъмчетата по меката му кожа. Повдигна се на пръсти, целуна го от едната страна по бузата, после от другата.
Той продължаваше да стои с полузатворени очи, давайки й свободен достъп до тялото си.
Бързо премина върху устните му и…
— Скъпи мои, имам идея за партито… О, боже, вие пак ли? — На прага стоеше Грейс, театрално прикрила очите си с ръце.
Медоу въздъхна раздразнено.
Девлин закопча ризата си.
— Трябва да чукаш, преди да влезеш.
— Още е рано. Това е все пак трапезария. Вратата е отворена. Келнерите могат да влязат всеки момент! — Грейс погледна през раздалечените си пръсти и когато се увери, че са се отдръпнали един от друг, влезе. — Изслушайте ме за една секунда, и после можете да се върнете отново — тя махна красноречиво с тънката си елегантна ръка — към заниманията си.
— Май не го е правила от доста време, а? — процеди Медоу.
Девлин трепна, потискайки смеха си.
Грейс изгледа Медоу, после Девлин.
Сините й замислени очи останаха върху него и Медоу се запита какво ли й минава в момента през ума.
Девлин също изглеждаше озадачен.
— Майко?
— Добре, ето и идеята ми. Да видим дали ще ти хареса, Медоу. — Грейс разтвори ръце. — Смятам партито да се състои навън. Ще превърнем имението в карнавал. Ще организираме игри — не електронни, разбира се, а истински игри, като кегли, например и ъъъ…
Тя погледна за помощ Медоу.
— Пукане на балони със стрелички — притече се услужливо Медоу.