— Беше мила към мен след инцидента. — Бузите на Медоу пламтяха от удоволствие, докато гледаше карнавала.
— Обзалагам се, че ти си поканила и госпожица „Имам-палави-балкони-и-знам-как-да-ги-използвам“. — Девлин направи знак към Четири и младото момиче.
— Уизи! — каза Медоу.
— Господ да те благослови. — Грейс преливаше от раздразнение.
— Казва се Уизи — произнесе търпеливо Медоу — и я поканих, защото ако бях поканила само Джазмин, Уизи щеше да се засегне. Освен това, като гледам, Четири добре се забавлява.
Девлин забеляза, че езикът на Медоу е станал яркорозов от червените захарни пръчици. Усети, че се изпотява.
Уизи хвана под ръка Четири. Докато се отдалечаваха, разговорите на верандата секнаха. Чувствата варираха от леденото неодобрение от страна на Грейс до неприкритата похотливост на Пен Семпъл, на когото очите щяха да изскочат от орбитите.
— Той ще ме разведе специално да разгледам къщата — извика към тях Уизи.
— Не се съмнявам — промърмори Девлин.
Медоу се засмя и го дръпна за ръката.
— Кротко, момче. Вече си женен. Единственото, което можеш да правиш, е да тичаш, докъдето ти стига каишката, и да лаеш.
Откъм групата на старчоците Девлин чу ужасено ахване и сподавен смях.
Тя погледна нататък.
— Здрасти, господин Галахър, господин Семпъл, господин Осгууд, господин Бенджамин. Да не би да сте усилили звука на слуховите си апарати?
Скръби Галахър се разсмя.
— Радваме се да чуем, че дърпате тази каишка. Само така! Ще го дресирате!
Медоу направи победен жест с палец, после върна вниманието си върху сладоледа.
Докато гледаше внучката на Изабел, отслабналите очи на Брадли Бенджамин святкаха от раздразнение — и от нещо, което Девлин никога не бе виждал там преди.
Може би празнотата на един безсмислено изживян живот?
Боже, Девлин се надяваше да е така. Това щеше да си заслужава целия този фарс.
Това, както и удоволствието да събува гащичките на Медоу всяка нощ.
— Предполагам, че си поканила целия болничен персонал, за да не се обиди никой — процеди Грейс.
Медоу погледна надолу и разтърка пръстта с върха на обувката си. Шапката скриваше лицето й, но всички знаеха отговора.
— О, за бога! — С пресилен, театрален жест Грейс сложи ръка на челото си.
— Казахте ми, че мога да поканя приятелите си! — Медоу избута с език сладоледа надолу във фунийката.
Девлин се питаше докога ще може да сдържа ерекцията си.
— Приятелите, а не хората, които ви обслужват — натърти Грейс.
Девлин обви ръка около кръста на Медоу.
— Медоу превръща всеки в свой приятел.
Медоу отметна назад периферията на шапката си и го погледна. В очите й проблясваха дяволити искрици.
— Предполагам, че не трябва да й казвам, че съм поканила останалата част от персонала, нали?
Грейс направи изражение за милиони. Тя изпелтечи:
— Ти… си поканила служителите? Персоналът на „Тайната градина“.
— Да, разбира се. Казах им да се отбият тук, когато свършат работа. Вижте! Прекарват си чудесно. — Медоу направи широк жест с ръка. Сладоледената фунийка излетя към парапета, пръскайки сладки розови капки.
Грейс се дръпна, опитвайки се да запази безупречния си бял панталон.
С нападателен и презрителен глас Бенджамин произнесе:
— Госпожо Фицуилям, може би ще е добре да ограничите алкохола и да държите храната си по-здраво.
— Не съм пила. Просто съм си такава! — Тя му се усмихна с онази своя усмивка, специално запазена за Брадли Бенджамин. — Но няма проблем. Все пак съм художничка. Ние трябва да сме ексцентрици.
Сивите очи на Бенджамин бяха в състояние да замразят бърбъна в чашата му. Устните му помръднаха беззвучно, но той не ругаеше. Девлин го гледаше. Старецът каза:
— Изабел.
Медоу също го видя, защото свали шапката си и наклони глава към неговата.
Всичките подозрения на Девлин се разместиха, промениха се, затвърдиха се в убеждения. Стана му ясно, че Медоу знае — винаги е знаела — за Брадли Бенджамин и мястото му в живота на баба й. Защото Медоу, която харесваше всички, не можеше да понася Брадли Бенджамин.
— Художничка? — вдигна вежди Грейс. — Не знаех, че си художничка.
— Опа — каза тихо Медоу. Като се завъртя към нея, тя произнесе: — Грейс, имате нещо на ревера.