Грейс изсумтя раздразнено.
— Щом дори Медоу забеляза, ще се наложи да отида да се преоблека. Но ще се върна. Не обявявайте женитбата си, докато не дойда.
— Не бихме си го и помислили. — Медоу я изгледа как се отдалечава; после, истинско олицетворение на вината, зачака.
Очакваше Девлин да я попита за изкуството й, допусна той. Само че днес той нямаше настроение да се прави на гадняр.
За това си имаха Брадли Бенджамин.
Вместо това Девлин повдигна брадичката й и целуна ъгълчето на устата й.
— Сладолед — каза.
— Сигурно. — Скръби вложи цялата си подозрителност, цялата си завист в тази единствена дума.
На Девлин не му пукаше. Интересуваше го само Медоу да го гледа с обожание.
Нестройната музика от латерната, врявата на тълпата, миризмата на храна и лосион — всичко избледня и изчезна. Той не съзнаваше нищо друго, освен възхитителната усмивка на Медоу, топлината й, когато тя се наведе към него, уханието на лимон, с който бе изплакнала косата си.
— Господин Фицуилям, мога ли да разговарям с вас в офиса ви?
Сам изтръгна Девлин от неговия унес.
Когато Девлин го изгледа неразбиращо, Сам добави:
— Важно е.
— Разбира се. — Девлин неохотно позволи на Медоу да се изплъзне от прегръдката му.
Тя се отдалечи от Сам. Изгледа го много странно. Сякаш знаеше, че Сам я е наблюдавал, докато е била затворена в онзи килер и го обвиняваше, че казва на Девлин истината.
— Не се бави прекалено дълго. — Тя намести шапката на главата си и тръгна надолу по стъпалата.
Девлин погледна към старците. Всички я следяха с поглед и в очите на всички им блестеше онзи копнеж, пламъкът на отдавна забравени спомени.
Всички, освен Брадли Бенджамин. Той изглеждаше бесен — и стар.
Глупак. Горделивостта му ли го топлеше, когато си лягаше сам всяка вечер?
Или го тормозеше мисълта, че ако беше задържал Изабел, сега Медоу щеше да му е внучка?
Тридесет
Сам посочи редицата монитори в офиса на Девлин.
— Обикновено когато господин Четири обикаля коридорите, залита пиян. Но днес…
Четири крачеше по коридора на третия етаж с Уизи, облегната на ръката му.
— Сигурно търси някое място, където да преспи с нея — допусна Девлин. Като килера за спално бельо, например.
— Не бих ви извикал, ако случаят беше такъв — каза Сам. — Вижте го.
Четири се кокореше срещу всяка картина, покрай която минаваха. По едно време спря пред един пейзаж, наведе се и погледна подписа в ъгъла. Уизи изглеждаше отегчена до смърт, и когато го дръпна за ръката, Четири я завъртя. Беше очевидно, че й се кара, защото тя се фръцна и си тръгна.
— И той ли търси картина? — Девлин направо не можеше да повярва. Беше прекалено странно. И твърде подобно на поведението на Медоу, за да е случайно съвпадение. — Какво, по дяволите, си мислят, че ще изкарат от проклетото нещо?
— Сър? — Сам изгледа намръщено Девлин.
— Нищо. — Девлин отпъди въпроса.
— Сър, не мислите ли, че е благоразумно да отпратим госпожа Фицуилям и господин Четири, докато не се уверим, че тази картина не е тук.
— Но тя е тук.
Сам пристъпи напред и изстреля с изненадваща заплашителност в гласа:
— Бихте ли пояснили, сър?
Девлин помисли какво да отговори, до колко да каже.
— Картината не е това, на което всички се надяват. Не става въпрос за изгубен шедьовър. А за ранна работа, и то доста набързо направена. Аз лично я харесвам, но си имам причини. Защо питате? — Защо от всички хора на земята Сам изглеждаше толкова загрижен?
— Когато госпожа Фицуилям започна да претърсва, си позволих да проуча на колко е оценена всяка картина в къщата. — Сам се приближи до кантонерката и измъкна една папка. — Тук няма нищо, което би провокирало такъв интерес, какъвто показват госпожа Фицуилям и господин Четири.
— Точно така. — Девлин забеляза, че Сам не отговори на въпроса, но преди да успее да попита, уоки-токито му избибипка. Той погледна екранчето и видя върху него майка си.
— Аз съм готова, и ако не побързаш, току-виж Медоу избягала и скочила — Грейс разпери ръце — в онова голямо, надуто клоунско нещо.
— Идвам след минута. — Девлин изключи бутона и каза на Сам: — Има ли и нещо друго, преди да съм тръгнал?