— А ние всички знаем колко важно е това. — Подигравателният му тон скри удоволствието от одобрението й.
— Приятелите ми са все важни хора.
— Важни са, защото са ти приятели.
— Както Медоу е важна, защото ти е съпруга. — По характерния й неловък начин да успокоява, Грейс отиде до него и го прегърна. — Късно е. Уморен си. Преживя шок. Иди да си легнеш.
— Добре. — Знаеше отлично, че признанието му в любов към Медоу е останало нечуто — и без отговор.
Но по-лошото е, че изпитваше облекчение. Беше един гаден страхливец — не искаше да поема риска да признае любовта си, само за да преживее новото, непознато, неизпитано никога преди чувство да бъдеш отхвърлен.
Не беше от мъжете, които си въобразяват, че никога досега Медоу не е танцувала гола на лунна светлина или че откритата й симпатия към него може да е просто… симпатия, каквато проявява към всички. Той беше просто един от малкото й любовници, но когато ставаше дума за обич… може би бяха цяла тълпа.
Грейс тръгна с него към стъпалата.
— Каза ли ти Медоу какво се е случило снощи?
— Каза, че не си спомня. — Той направи физиономия. Да, как ли пък не. Поредната амнезия. Но кой знае защо този път… й вярваше.
След като я беше приела и настанила в стая, д-р Апс го извика настрана.
— Виждам подобни травми далеч по-често, отколкото би ми се искало. Раната на госпожа Фицуилям е причинена от удар с тъп предмет.
Той гледаше немигащо докторката, най-лошите му страхове се потвърждаваха.
— Казвате, че някой е ударил Медоу и я е блъснал надолу по стъпалата?
— Всъщност, господин Фицуилям, в подобни случаи това винаги се оказва съпругът. — Може би д-р Апс не флиртуваше със съпрузите на другите жени. Може би не флиртуваше с биячите на другите жени. Но в този момент можеше да се обзаложи, че тя изобщо не флиртува с него. Гледаше го враждебно, скръстила ръце пред гърдите си.
— Случаят не е такъв. Но ще разбера кой е бил. — Той се отдалечи, давайки си сметка, че д-р Апс вярва в невинността му толкова, колкото и в невинността на О Джей Симпсън.
Но все пак беше факт, че някой е ударил Медоу и я е блъснал надолу по стъпалата, и той щеше да разкрие кой е — и да го накара да страда.
Защото заради този нещастник Девлин трябваше да се сблъска лице в лице с ужасната истина: той обичаше Медоу и тази любов имаше властта да го накара да страда.
А той не искаше да страда.
Не искаше някой друг да има власт над него.
В разстояние само на няколко часа той бе доказал, че е малодушен страхливец.
Как беше стигнал дотук?
Но сега майка му го гледаше така, както го бе гледала винаги, когато не знаеше какво да прави с него, така че той знаеше, че уязвимостта му остава скрита. Той я потупа по гърба.
— Късно е. Имаш нужда малко да поспиш.
— Добре съм. Реших да отложа първия снимачен ден от новия сезон. Искам да видя Медоу със собствените си очи и да се уверя, че е добре. — Грейс продължаваше да стои и да чака… какво?
— Това е страхотно, майко. Оценявам го, особено след като знам колко важно е шоуто за твоите фенове.
— Всичко за моя син и съпругата му. — Тя поднесе бузата си.
Той я целуна и я проследи с поглед как се изкачва нагоре.
После се насочи към офиса си.
Там завари Сам и Гейбриъл да разглеждат лентите на охранителните камери.
Девлин седна зад бюрото си. Опря ръце на хладната му повърхност и ги изгледа студено.
— Е?
Започна Гейбриъл:
— Охранителната система е била дезактивирана пет минути преди личната ми аларма да се включи.
— Защо толкова дълго? — попита Девлин.
— Защото е била изключена от някой, който си разбира от работата, и го е направил дистанционно. Единствената причина, поради която не е надхитрил алармата ми, е защото я инсталирах точно преди партито. Нова технология. И нямаше да го направя, ако тук не беше станал взлом преди три седмици. Такива инциденти ме тревожат. — Всъщност, Гейбриъл не изглеждаше разтревожен. Изглеждаше бесен.
Девлин насочи вниманието си към Сам.
— Разгледах лентите за времето, в което камерите са били изключени. Единствените хора в коридорите, или изобщо наоколо, бяха от персонала — Мия от кухнята, която завърши чистенето и се прибра вкъщи, госпожица Уизи Уудуърд, която излезе от стаята на съдия Грегъри Медисън и на площадката на стълбището… господин Брадли Бенджамин Четвърти.