Девлин скочи и попита дрезгаво:
— Четири? Направил го е Четири?
— Сър, Четири не притежава техническите умения да изключи охранителната система — каза Сам.
— Тогава кой друг може да е? Имате ли някакви подозрения? — поиска да знае той.
— Може би някой от моите охранители. — Гейбриъл произнесе предположението с равен тон. — Всички те имат добри препоръки. Някои работят при мен от години. Плащам им добре. Но охранителите винаги са първата мишена за корупция.
Девлин излезе иззад бюрото.
— Някой от тях да се е промъкнал в хотела да търси картина?
Сам поклати глава:
— Но, сър, Четири не е човек, склонен към насилие. Не мога да си представя, че би ударил госпожа Фицуилям.
— Ще разберем. — Девлин, придружен от Сам и Гейбриъл, се изкачи нагоре по стъпалата и се отправи решително към стаята на Четири. Все така решително, той пъхна оригиналния ключ в ключалката. А после със замах отвори широко вратата.
— По дяволите! — промърмори Гейбриъл.
Девлин натисна ключа за осветлението.
Четири се изстреля от леглото.
— Четири, ах ти, кучи сине, има ли нещо, което искаш да ми кажеш? — Девлин навремето беше играл футбол. Знаеше как да направи така, че да изглежда огромен и заплашителен.
И го направи.
Техниката му проработи, защото Четири се разтрепери и се сви в леглото.
— Умолявам те, Девлин, не ме убивай.
Виновен. Девлин едва се сдържаше. Този окаян нещастник беше виновен.
Той пристъпи навътре. Само една крачка. Ако беше направил още една, щеше да отиде и да извие мършавия врат на Четири.
— Изтъкни ми една причина да не го правя.
— Не съм виновен! Той ме накара да го направя. Господин Хопкинс.
— Господин… Хопкинс? — повтори Гейбриъл.
Вниманието на Четири се насочи към Гейбриъл.
— Той е онзи среброкос дявол с кадифения глас. Педерастът му с педераст, носи копринена пижама и когато коленете му се удрят, тънкият плат трепери. — Каза ми, че щял да ме кастрира! Или дори по-лошо.
— Виждал ли си го? — попита Сам.
— Да. Не го видях добре — седеше в сянка — но ми причини това. — Четири стисна ухото си.
Гейб се обърна към Девлин.
— Спомняте ли си, казах ви за господин Хопкинс. Ако той има пръст в цялата тази работа, значи сме в голяма беда.
— Така е. В беда сме! — каза Четири.
— Бях наел няколко от неговите хора. Явно те са в основата. — Гейбриъл погледна Сам: — Можеш ли да се справиш с проблема?
Сам кимна.
Гейбриъл се върна в коридора.
Четири следеше с трескав поглед ставащото.
— Той знае всичко, което се случва тук. Наблюдава ме. Наблюдава къщата. Разбираш ли, Девлин?
— Разбирам. Работиш за него. — Девлин почака Четири да отрече.
Но той не го направи. Единственото, което направи, беше да потвърди собственото си малодушие.
— Бях принуден! Той ще ми стори нещо, ако не намеря онази картина. Ще ме убие!
Явно Четири беше блъснал Медоу по стъпалата. Беше се опитал да й счупи врата, за да спаси своя. Малка коварна невестулка.
— Можеш да спреш да се тревожиш, че господин Хопкинс ще те убие.
— Човече. Моля те. Ще ми помогнеш, нали? — Четири имаше нахалството да го гледа умолително.
— Ти нарани жена ми. — От спомена за сгърчената Медоу до стълбището му се доплака. Вместо това той обеща: — И сега аз лично ще те убия. — Той тръгна към Четири.
Четири се опита да отстъпи. Падна на леглото. Запълзя назад.
Сам хвана Девлин и го задържа.
— Убил съм жена ти? Медоу? Кога? За какво говориш? Нищо не съм й направил! Никога не съм наранявал когото и да било! — Русата, намазана с гел коса на Четири стърчеше нагоре като въпросителен знак.
Девлин се опита да се отскубне.
— Каква отрепка си само. Очарова я. Накара я да те хареса. И после, когато разбра, че търси същата картина, която и ти, преряза маркуча за хидравликата.
— Не съм го направил. Той го направи! Той!
— А когато си я видял на площадката, си я ударил по главата.
— Не съм я докосвал, Девлин, кълна се в бога! — Като бойскаут Четири вдигна треперещата си ръка: — По-скоро ще се изправя пред господин Хопкинс, отколкото да нараня Медоу.