— Махай се. — Девлин едва говореше от ярост. — Махай се… веднага.
Четири слушаше. Слушаше добре, защото изтича до гардероба, извади дрехите си и ги хвърли на леглото.
Но продължи да говори. Бръщолевеше толкова бързо, колкото можеше.
— Чуй ме. Не съм наранил Медоу. Ако някой я е ударил по главата, по-добре се погрижи за нея, защото ако господин Хопкинс разбере, че и тя търси онази картина, ще я очисти. Не се шегувам, Девлин. Господин Хопкинс ще ме убие, ако не успея. — Четири млъкна, докато разкопчаваше куфара си.
Той погледна към Девлин, и ако Девлин не беше толкова сигурен, щеше да се закълне, че Четири говори истината.
— Девлин, честно. Господин Хопкинс ще убие Медоу… само за това, че се е опитала.
Тридесет и две
На следващата сутрин, когато влезе в офиса си, по небето бяха надвиснали облаци и сивият ден беше в пълен унисон с настроението му. Неприятно му беше, че Гейбриъл е прекарал нощта в уволнение на някои от служителите си от охраната, опитвайки се да проследи онзи, който беше изчезнал. Неприятно му беше, че Четири го е предал. Още по-неприятно му беше, че търпимостта му към слабостите на стария му приятел бяха довели до инцидента с Медоу.
А най-лошото беше, че сега виждаше изменници навсякъде. Когато Сам вдигна очи към него от бюрото си, единственото, което Девлин си спомняше, беше неговия необичаен интерес към тази картина. Имаше нещо адски странно в отношението му към тази подробност.
— Надявам се, че госпожа Фицуилям днес е по-добре, сър. — Сам изглеждаше по същия начин, както винаги — смесица от азиатски и латиноамерикански черти, спокоен, невъзмутим, ефикасен.
Но когато Девлин се върнеше от болницата и настанеше Медоу в леглото й, щеше да се поразрови малко около добрия стар Сам.
— Говорих с лекарите тази сутрин. Увериха ме, че си почива и няма други травми, освен натъртванията. Ще я взема в единайсет.
— Новините са добри, сър. — Сам стана. Изправи рамене. — Господин Фицуилям, не исках да ви будя, но имате посетител. Не искаше гостите ви да го видят, така че го поканих в трапезарията.
Девлин не беше в настроение за игрички.
— За кого става дума?
— Казва се Карик Менли.
— Карик Менли. Хубаво. Законният син на баща ми. — Нищо чудно, че Сам бе направил от това такъв голям въпрос. Той нямаше представа как ще реагира Девлин.
По дяволите, и самият Девлин не знаеше как би трябвало да реагира.
Нейтън Менли беше имал една съпруга и измежду останалите си дейности по създаване на потомство, беше успял да стане баща на един син от нея, което превръщаше Карик в миропомазания наследник на бащината му индустриална империя. Само че Нейтън беше съсипал бизнеса си, беше взел парите и избягал от всички, включително от Мелинда и Карик Менли.
През всичките години след изчезването на баща му Девлин не беше чул нищо от роднините си по бащина линия.
Ами хубаво… и той не ги беше търсил. При родител като Нейтън кой знае какво щеше да е потомството му. Девлин имаше достатъчно проблеми с приятели като Четири.
Четири. Беше го изхвърлил, после едва не изпрати да го върнат. Защото… ами ако Четири казваше истината?
Но Сам го беше разубедил.
— Сър, ако този господин Хопкинс наистина търси картината, тогава за Четири е по-добре да стои далеч от суматохата. — После се бе опитал да изкопчи още информация за картината от Девлин.
Сам определено трябваше да бъде проучен.
— Карик каза ли какво иска?
— Отказва да говори с мен, сър — каза Сам, — но си помислих, че въпреки всичко бихте искали да го видите.
— Правилно сте си помислили.
— Помислих си също така, че бихте искали информация, преди да говорите с него, така че си позволих да го проуча и ви подготвих една папка. — Сам му подаде кафява папка, пълна с информация, която бе събрал от интернет: изрезки от вестници, описващи привилегированото детство на Карик в Мейн сред американски аристократи, още новинарски истории от времето на изчезването на Нейтън, както и кратък материал за завършването на колежа от Карик с кратко резюме за деградацията. Най-новите снимки не бяха ясни; Карик явно бе развил талант да избягва фотографските обективи.
И най-накрая, от януари, новините, че правителството на Съединените американски щати е повдигнало обвинения срещу Мелинда Менли, обвинявайки я в тайно споразумение за измама на акционерите на корпорация „Менли“.