Тя стисна зъби да преодолее гаденето. Лицето й се зачерви; по челото й изби пот. Бореше се с напиращите сълзи.
— Няма да се омъжа за теб.
— Не ставай смешна.
— Бракът ми няма да е „правене на най-доброто от една лоша ситуация“.
— Може би се изразих неправилно.
— Може би. А може би го мислиш по начина, по който го каза.
— Медоу… — Той се опита да хване ръката й.
Тя се дръпна.
— Няма значение. Никога няма да се омъжа за теб. И не защото си незаконен, а защото слуховете, които се носят за теб, са верни. Ти наистина си негодник.
Тридесет и четири
Медоу влезе в къщата преди Девлин.
— Няма да го обсъждам повече.
— Ти изобщо не си го обсъждала. — Той я последва вътре и затръшна вратата. — Просто продължаваш да казваш „не“.
— Коя част от „не“-то не разбра?
— Не разсъждаваш логично. — Това разпали още повече гнева му. Тя трябваше да мисли логично. Как иначе щеше да я задържи тук?
— Логиката се надценява от хората — произнесе Медоу студено. — И е безполезна, когато става дума за любов. На това ме научи баба, а тя беше най-смелата жена, която познавам.
— Но не и най-умната — каза той отчаяно.
— Не. Най-умната е майка ми.
— Какво става? — На прага на библиотеката стоеше Грейс, местейки разтревожено очи от единия върху другия.
— Нищо, майко.
— Напускам сина ви — каза Медоу.
— По дяволите! — Всички в къщата ли трябваше да научат?
— Напускаш го?! — Грейс протегна ръка към Медоу. — Но защо?
— Защото като една отвързана тийнейджърка успях да забременея. — Но въпреки целия си гняв, Медоу не устоя на протегнатата ръка на Грейс.
— Бебе? Ще имате бебе? — Грейс хвана ръката на Медоу и плъзна поглед към корема й, търсейки доказателство. — Ще ставам…
— Баба! — изкудкудяка Брадли Бенджамин от вътрешността на библиотеката. — Чу ли това, Осгууд? Грейс Фицуилям ще става баба и то на детето на някоя си, която се казва Медоу.
— Виж ти, виж ти — каза Осгууд.
Страхотно. На Девлин само това му трябваше. Оказа се, че дъртаците са още тук.
Грейс се върна в библиотеката, като влачеше Медоу със себе си.
— Остави я на мира, Брадли Бенджамин! Ако ще си изливаш мръсотията върху някого, излей я върху мен. Аз не съм в деликатно положение.
Девлин ги последва и завари вътре само двама от старците — Брадли се беше разположил в една ниша на фотьойл от кафява кожа, от пурата му в пепелника до него се виеха нагоре кълба дим, а Осгууд седеше на един стол за хранене с отпуснати рамене, скръстени в скута ръце, с уголемени от дебелите стъкла на очилата кафяви очи.
Осгууд не беше от значение. Той се сливаше с декора. Винаги.
Но Брадли седеше като малко божество в личния си прекрасен рай, от ноздрите му излизаха пламъци, докато престореното му безразличие се рушеше тухла по тухла.
— Оставете го, Грейс. — Медоу не удостои Брадли с внимание. — И без това трябва да си стягам багажа.
— Не, не трябва — каза Девлин.
— Моля те, недей — намеси се Грейс.
— Не разбирате, Грейс — започна Медоу.
— Тогава й обясни, може би и аз ще разбера. — Девлин повиши глас от чувство за безпомощност. — Защото точно сега нямам и най-отдалечената представа защо настояваш да ме оставиш.
Медоу го прекъсна.
— Защото няма да отглеждам детето си с човек, който не разбира разликата между правилно и погрешно. Ти разбираш единствено от печалба и загуба.
— Не можеш да го напуснеш. — Грейс я хвана за раменете и я разтърси. — Той заслужава спасение!
— Нямам нужда да бъда спасяван! — Девлин не можеше да повярва, че майка му мисли подобно нещо.
— Не съм от спасителната служба — произнесе с равен глас Медоу.
— Виж, знам, че има проблеми с… с това, че е незаконен, и всички тези глупости, но за това аз съм виновна. Аз съм му майка, а когато беше дете, бях прекалено заета с бизнеса си и не отделях време да му покажа как да… обича. — Грейс разтърка челото си развълнувано. — Не мисля, че ме бива много в това.