— Божичко, милейди, къде сме попаднали! Направо ме побиват тръпки — изохка шепнешком Дюър и протегна шия, за да се огледа по-добре.
Виктория разтърси косите си, за да се отърве от влагата, която пълзеше по врата й, и отговори делово:
— Това е само една стара, западнала купчина камъни. Няма от какво да се страхувате.
— Разбира се, милейди — промърмори Дюър, но явно не беше убедена.
Виктория не можеше да й се сърди. Това място беше крайно обезпокояващо.
Много скоро пламъчето на свещта заподскача отново по тъмния коридор и Виктория различи закръглената фигура на връщащата се икономка.
— Е, готово — каза възрастната жена с дружелюбна усмивка и приятното, весело лице беше в ярък контраст с обстановката. — Моля да ме последвате. Негова светлост ви очаква в чайния салон.
Жените се подчиниха мълчаливо. Дюър вървеше буквално по петите на господарката си и непрекъснато се удряше в кринолина й. Икономката ги поведе по коридора, по който беше дошла, след това изкачи тясна стълба, мина през редица помещения и лабиринт от коридори, без да престане да бърбори.
— Прекрасно е отново да имаме млад господар в къщата — не, че негова светлост не беше добър господар — говоря, естествено, за стария херцог, — но просто не е същото, разбирате ли? Внимавайте с четвъртото стъпало, че е разхлабено. А какво приятно излъчване има, като истински крал, и е толкова изискан, изобщо не прилича на… — Тя млъкна изведнъж, изкиска се като младо момиче и продължи: — Но не бива да се говори лошо за мъртвите, нали. Не, че негова светлост искам да кажа, младият лорд — не е с горещата кръв на млад човек. Така и трябва да бъде. Със сигурност ще почнем пак да организираме празненства, когато залата се очисти от развалините. Боже, какъв упадък! Не вярвах, че ще доживея да го видя. Кой знае какво са намислили реформаторите… Първо премахнаха митото върху житото, после въведоха нови изборни окръзи, след това прокараха законите за реформи… Какво ще е следващото, питам аз?
Възрастната жена спря рязко, обърна се и фиксира Виктория с толкова пронизващ поглед, че младата жена примигна и се опита да си припомни казаното, за да намери подходящ отговор. Но още преди да е успяла да отговори, икономката се обърна и ги поведе нататък по широкия, настлан с мрамор коридор, като бъбреше за нещо друго.
Гневът на Виктория, за известно време отстъпил място на учудването от необичайната обстановка, се върна с пълна сила. Как смееше херцогът да й дава нареждания! Защо й бе заповядал да дойде в западащата къща, сякаш беше слугиня, а портиерът и тази луда стара икономка имаха право да й се подиграват? Веднага ще му каже мнението си, без да се въздържа.
О, не, няма да го направя, опита се да се вразуми сама. Ако не се изразява цивилизовано, въпреки всичките му провокации, по-добре изобщо да не се среща с него.
— Стигнахме — обяви най-после старата жена и спря пред една врата. — Това е чайният салон. — Отвори широко вратата и отстъпи настрана, за да пропусне дамите.
Виктория влезе първа. Макар че по коридорите очите й бяха привикнали с мрака, херцогът не беше повече от тъмна сянка в едно от креслата пред камината. Неясни очертания, изпъкващи пред тлеещите въглени. Виктория чу шумолене на поли и усети до ръката си нервно движение. Значи и Дюър бе влязла в салона след нея.
— Лейди Виктория Уейкфийлд — обяви театрално икономката. Напълно излишно, установи със сух хумор младата дама. Съмняваше се, че херцогът очаква още посетители този ден.
Виктория пое въздух и се приготви да произнесе грижливо съставената уводна реч, но домакинът заговори още преди да е отворила уста.
— Благодаря, мисис Пибоди, можете да си вървите. Ако обичате, вземете със себе си придружителката на лейди Виктория. Докато е тук, дамата няма да има нужда от компаньонка.
Дълбокият, звучен глас смути Виктория. Незнайно защо, беше очаквала нещо друго — може би раздразнен, надменен говор или носово гъгнене, — но не и тази непоколебима самоувереност, струяща от всяка кадифена сричка. Вратата се затвори и Виктория установи, че Дюър, без да чака позволението й, е излязла с икономката. Отново я обзе гняв, но тя побърза да потисне този неразумен порив.
Усети, че инициативата и се е изплъзнала, затова повика на помощ цялата сила на волята си, отиде до най-близкото кресло и се отпусна в него, без да дочака херцогът да й предложи да седне. След като не бе станал при влизането й, нямаше причини да предполага, че изведнъж ще започне да се държи като внимателен домакин.
Първоначалното й намерение беше да укроти херцога и да поласкае егото му, но сега набързо промени плана си. Вероятно Ребърн наистина беше толкова арогантен, колкото го описваше брат й в изпълнените си с омраза тиради, но подготовката му за тази среща беше толкова щателна, че я разколеба. Той бе направил всичко необходимо, за да се чувства тя като натрапник. Беше подготвил грижливо сцената и още щом тя влезе в салона, побърза да прогони придружителката й. Ако разчиташе на подкрепата на Дюър, бързото й оттегляне щеше да я остави сама и ранима.