О, не, тя не беше крехка и слаба жена, в никакъв случай, но у херцога имаше нещо… нещо крайно обезпокояващо. От тъмното място в ъгъла струеше резервирана бдителност, която я разтреперваше. Не беше очаквала толкова силно присъствие.
Виктория се настани по-удобно в богато украсения стол и изкриви устни в израз на мек, незадължаващ интерес. Отдавна владееше този израз и не се съмняваше, че херцогът вижда лицето й доста ясно под мрачната светлина на огъня. Негодникът беше подготвил внимателно тази среща, за да й даде да разбере още от самото начало кой е господар на положението.
Вероятно мъжът очакваше тя да наруши мълчанието, но Виктория знаеше, че разполага само с една жалка карта и ще я покаже едва когато бъде принудена, затова упорито чакаше той да загуби търпение и да започне да говори.
Байрън Стратфорд, дук Ребърн, наблюдаваше развеселено жената насреща си и бавно въртеше между пръстите си чаша шотландско уиски. Тя не беше това, което беше очаквал като по писмото й и още повече по познанството с брат й. Джифърд беше тъмен и дързък, докато тя изглеждаше светла и неелегантна. Докато момъкът беше обвеян от аура на екстравагантност, младата дама изглеждаше почти принудено сдържана. Беше очаквал от сестрата на необуздания виконт вълнуваща тирада, ала още щом тя влезе в помещението, бе проумял, че е било смешно да си представя подобни сцени.
Предполагаше, че лейди Виктория е по-млада от брат си, но тя беше поне половин дузина години по-възрастна. Поне така изглеждаше. Смяташе я за неразумна, понеже бе приела полушеговитата му покана, но сега разбра защо е толкова загрижена за скандала. Всеки детайл я показваше като уважавана стара девица — от строгия светлорус кок на тила през афектираната високомерна усмивка до ужасната пътническа рокля. О, да, тази дама беше извън всяко подозрение.
Байрън отпи глътка уиски и се наслади на топлината, която се стече бавно в гърлото му. С каква радост щеше да си поиграе с нея — разбира се, ако беше възможно да я предизвика, докато забрави железния си самоконтрол и прояви горещата си кръв на една Уейкфийлд, скрита под хладната, недостъпна фасада. А после ще я прогони от Ребърн Корт с равнодушен жест и ще гледа спокойно как слугите я извеждат плачеща и заекваща. Тази представа предизвика угризения на съвестта и той побърза да ги удави с нова глътка скоч. Беше твърде стар и циничен, за да има морални скрупули, а и семейната принадлежност на тази жена я правеше виновна. Беше му трудно да повярва, че тя носи същото име като брат си, а характерите им са толкова различни. Всъщност дамата може би изобщо няма характер…
След като тя явно не беше склонна да прекъсне мълчанието, той се покашля дискретно.
— Скъпа моя лейди Виктория. — Думите бяха произнесени с обиждащо интимен тон.
Жената насреща му вдигна вежди и той се облегна назад в очакване на самодоволен, обиждащ отговор.
— Скъпи мой херцоже — отвърна тя вместо това с гърлен глас, поне двойно по-убедителен от неговия, който го удари право в слабините и за момент изключи контрола на разума.
Байрън се изправи като свещ, преди да е успял да се спре. Интересът му бе събуден, а и беше минало много време, откакто за последен път беше изпитвал някакви чувства. Желание да — мъж на неговата възраст не би могъл да си завоюва заслужената слава на необуздан донжуан, без понякога да изпитва желание… и да се поддава често на страстите си. Но това, което ставаше сега, беше съвсем друго. В момента изпитваше истински интерес. Междувременно беше толкова закоравял, че беше забравил как се усеща такъв интерес.
— Предполагам, не е нужно да ви обяснявам защо се срещаме в дома ми — изрече глухо той и измери дамата с внимателен поглед. Бледите бузи май се бяха обагрили в лека червенина, почти невидима в мрачната светлина от жаравата в камината. Да изпробва ли? — Вие и аз. Сами.
Червенината се задълбочи. Това не беше изблик на гняв, макар че, като се вгледа по-внимателно, откри и такива следи. Това беше абсолютно физическа, страстна реакция на намеците му. Бавно разпространяване на горещина от ръба на добродетелната яка на роклята към корените на косата. Не само гласът й изобличаваше в лъжа сухата, превзета фасада.