Виктория веднага се овладя.
— Не. Не мисля. Просто се натрупаха много проблеми. Половин час галоп вече не ми е достатъчен.
Разговорът замря за няколко минути. Прекосиха в мълчание високото плато. Пиренът не беше прецъфтял съвсем и уханието му се носеше навсякъде. Няколко бодли се закачиха по роклята на Виктория, но тя не си направи труда да ги изчисти. Ребърн се наведе към нея и попита с интерес:
— Нямате нищо против един галоп, нали?
Очевиден опит да подобри настроението й, но Виктория го прие с благодарност. Отметна глава назад и попита високомерно:
— Ще се състезаваме ли?
Без да отговори, Ребърн се приведе към шията на коня си и препусна. Виктория го последва със смях.
— Не е честно! — изкрещя подире му. — Аз не познавам пътя!
Ребърн се ухили през рамо.
— И какво от това? — изкрещя в отговор.
Виктория пришпори Принцеса и кафявият кон препусна весело след черната кобила.
След около час, тъкмо когато излязоха от гористата долинка, паднаха първите дъждовни капки. Виктория попита Ребърн защо им е трябвало толкова време, за да стигнат до руината, след като от градината е изглеждала съвсем близо. Байрън й обясни, че наистина не е далече, но трябва да се слезе по много стръмен склон. За не толкова дръзките това бил единственият път.
Виктория се обърна към руината. Рок Кийп се издигаше на възвишението точно пред тях. Нагоре се виеше тесен, отдавна неизползван път. От мястото, на което бяха застанали личеше, че възвишението е с форма на правилен четириъгълник, следователно не може да бъде естествено. А пътят е минавал точно по края му. Едва когато Ребърн се обърна с усмивка към нея, Виктория разбра, че бе спряла коня си.
— И какво сега? — попита той.
— Какво чакаме още? Тръгвайте напред, преди дъждът да ни е намокрил!
Ребърн пусна коня си в тръс и го насочи към черната руина.
Виктория се учудваше на себе си: би трябвало да е развълнувана или поне любопитна, но колкото повече се приближаваха, толкова по-силно ставаше тъмното предчувствие, което бе изпитала предишния ден. Оттук крепостта изобщо не приличаше на сграда, а много повече на огромен каменен стълб, израснал от земята заедно с пиедестала си. Руината беше извънредно голяма, но сред западналите й зъбери дебнеха много повече сенки, отколкото беше възможно, много повече пропасти и висини, отколкото предполагаше големината. Обгърнат в арогантната си вечност, Рок Кийп се опълчваше срещу цялата заобикаляща го местност и се стремеше към безутешните облаци. Виктория отново изпита странното чувство, сякаш най-важният отговор беше скрит някъде тук, между камъните. Само да можеше да го разбере. Камъните и сенките я викаха да се приближи и в същото време я отблъскваха.
Погледът й неволно се върна към неподвижната фигура на херцога, който бе застанал до нея, и неизбежно направи сравнение. Тя се опита да прогони тази мисъл, но колкото повече се приближаваха, толкова по-натрапчива ставаше тя.
Копитата на конете трополяха по обраслия с трева калдъръм и се плъзгаха по мокрите камъни. Бяха още в началото на пътя, който водеше към крепостта.
Рок Кийп бил разрушен през Гражданската война, макар че бил опразнен преди повече от сто години. Ала когато установили, че не могат да се защитават в господарската къща, прадедите ми заели позиция тук.
Виктория не каза нищо. С впит в рушащата се кула поглед тя се опитваше да установи кои дупки са от оръдейни гюллета и кои — от възрастта.
Когато стигнаха горе, вече валеше ситен дъжд. Точно пред тях се издигаше четириъгълната кула, а встрани от нея се виждаше дълга и ниска каменна пристройка. Половината покрив беше покрит с дебел пласт слама.
— Елате — покани я Ребърн с мистериозна усмивка и слезе от коня.
Той въведе коня си в ниската постройка и едното копито се удари със звън в ръба на полузаровен камък. Виктория се взря в мрака и се опита да разбере колко е голямо помещението, но междувременно облаците се бяха сгъстили и вътре беше твърде тъмно. Затова вдигна рамене, слезе от коня си и последва херцога.
15
Застанал в задния ъгъл на ниското помещение, Байрън видя как Виктория се поколеба на изхода и се опита да види нещо в мрака. Милейди не харесва непознатите селения, помисли си саркастично той, когато тя най-сетне го откри и предпазливо въведе коня си вътре.
— Доколкото си спомням, бяхте ми казали, че крепостта е изоставена поне от двеста години — отбеляза тя, щом се приближи, и огледа ниския сламен покрив.
Байрън взе юздите от ръката й и върза Принцеса за гредата.
— Правилно си спомняте. — Разхлаби седлата и потупа конете по задниците. — Но овчарите се изкушили да използват руината за стадата си по време на агненето. — Той посочи другия край на голямото помещение, където на пода се виждаше огнище, а в тавана точно над него имаше дупка за дима. До стената беше опрян празен нар.