— Какво знаете вие за моите основания? — Очите й се присвиха в тесни цепки, тонът стана заплашително твърд.
Колкото повече тя губеше самообладание, толкова повече Байрън се отпускаше. Измисляше си някаква история, наблюдаваше реакцията й и продължаваше да я дразни.
— А вие какво знаете за мен? Някога Джифърд и аз бяхме приятели. Той ми разказваше за вас и се хвалеше, че сте готова на всичко за него. Тайно ви смятах за по-умната от двамата, за онази незабележима сила, която управлява цялото семейство. Сега виждам, че преценката ми не е била далеч от истината. Както каза Джифърд, вие сте готова да направите всичко за него — но само ако с това ще спасите собствената си кожа или ще обслужите своите интереси. — Думите му улучваха като куршуми. — Вие сте егоистка, скъпа лейди Виктория, и това е ясно и за двама ни.
С всяка негова дума лицето на Виктория губеше цвета си и когато той свърши, тя беше бледа като платно и трепереше от гняв. Скочи и го изгледа толкова злобно, че сините очи заискриха в сребро.
— Очевидно никога не сте имали намерение да направите компромис. Затова няма да остана тук нито секунда повече и да слушам обидите, с които ме обсипвате. Ако действително се опитвам да спася собствената си гордост, по-добре да си отида веднага. Желая ви хубав ден, сър. — С неестествено изправен гръб тя се завъртя рязко и закрачи към вратата.
Отиваше си.
Тази мисъл не му хареса и когато тя посегна към бравата, интуитивно извика след нея, за да я спре.
— Още не сме свършили!
Виктория се поколеба. Гняв и сила опъваха мускулите й. Той го усещаше през цялото разстояние, което ги разделяше. Тя чакаше да чуе от устата му, че има причина да остане. Това го улучи като удар и проникна през белите дробове и стомаха в слабините му. И тя ли го усещаше? Улавяше ли странната магия, която ги свързваше? Той нямаше ни най-малка представа какво би могъл да й каже и отчаяно затърси нещо да я спре, докато отново бъде в състояние да мисли ясно.
— Има буря — проговори той, придавайки на гласа си делово, спокойно звучене. — Следващата пощенска карета ще мине едва утре.
— Тогава ще ми заемете вашата, сигурна съм — отвърна ледено Виктория и се изправи още повече, ако това изобщо беше възможно, за да даде израз на възмущението си. Натисна бравата, но не отвори вратата.
— Ако бях на ваше място, не бих бързал толкова. — Обзет от отчаяние, Байрън се опитваше да спечели време.
— Така ли? — Тонът беше незаинтересован, но ръката й остана върху бравата. Отзад дори контурът на грозния корсет не можеше да прикрие грацията на гъвкавата й фигура, прелестната извивка на тила.
Добродетелната рокля и грозният кок го разгневиха. Гледаше на тях като на бариера, която го държеше зад защитната линия на старата мома. Да не си мислеше, че може просто така да го победи? Веднага щеше да й покаже колко струва добродетелта й. Беше загубил шанса да отмъсти — само да знаеше, че планът му е обречен на провал, преди да започне да го обмисля! Нима не беше стопроцентов мъж и не можеше да задържи една жена? Раздразнението направи гласа му необичайно остър.
— Вие искате да опростя дълговете на брат ви. Невъзможно. Дал съм куп пари, за да изкупя всичките му разписки. Гледам на тях като на перспективна инвестиция. Мога да поискам парите едва след като наследи семейното богатство… Да, тази мисъл започва да ми харесва.
Лейди Виктория пусна бравата, но не се обърна към него.
— Какво искате като ответна услуга?
Байрън скръсти ръце под гърдите. Мечтата за разплата, на която с такова удоволствие се отдаваше до преди няколко минути, вече избледняваше. Но щом не можеше да си отмъсти, защо да се отказва и от сестричката?
— Искам вас.
2
Виктория се обърна като ужилена.
— Какво? — изкрещя, разкъсвана между смеха и гнева.
— Вас. — Гласът изгърмя от сянката, сякаш ставаше въпрос за най-разумното предложение на света, и почти я убеди. Внезапно се разтрепери. Херцогът без съмнение беше опасен мъж.
— Аз не съм стока за продан, ваша светлост. — Искаше да отговори рязко, да изрази цялото си възмущение, но думите й се изплъзнаха и прозвучаха подканващо, сякаш само чакаше да бъде убедена. Прокле езика си. Защо бе отговорила като уплашена наивка на шестнайсет години, а не като зряла тридесет и двегодишна жена, лишена от всичките си илюзии? Много пъти си беше имала работа с неприятни обожатели, днешната сцена не беше по-различна от другите и макар да беше абсурдно да предлага връзка на жена на нейната възраст, тя не откриваше в думите му други намерения, колкото да ги въртеше и обръщаше.