— Господи! — изтръгна се от гърлото му. Наполовина проклятие, наполовина молба. Знаеше, че няма избор. Трябваше веднага да отнесе Виктория в Ребърн Корт. По дяволите шапката. Но поне покривката… Коленете му омекнаха от облекчение, като се сети за покривката, която мисис Пибоди беше сложила в кошницата за пикник — тя го чакаше в пристройката. Първо трябваше да отнесе Виктория до пътя. След това щеше да вземе покривката.
С несигурни стъпки, силно приведен, Байрън закрачи към стария път, където Аполония чакаше търпеливо. Ботушите му трудно намираха опора в калта, всяка крачка криеше опасност. Издадените скални късове го мамеха да се хване, но не смееше да пусне тялото на Виктория. Два пъти калните папрати под стъпалата му поддадоха и той падна на колене. Сякаш мина цяла вечност, преди най-сетне да достигне пътя. Изправи се, пъшкайки тежко, и се взря глупаво в слънцето, докато дишането му се успокои.
Внимателно пусна Виктория на земята, за да провери как е. Не откри признаци, че идва в съзнание, но пулсът й беше равномерен, макар и не по-силен отпреди. Нямаше друг избор, освен да я отнесе колкото може по-бързо в Ребърн Корт. Целият трепереше и усещането за безпомощност го подлудяваше. Прониза го остра болка, когато трябваше да я остави сама на пътя, но въпреки това изтича до пристройката, грабна покривката и се втурна като луд обратно.
Когато се опита да вдигне Виктория на седлото, Аполония се подплаши и отскочи настрани. Байрън загуби ценно време, докато убеди кобилата да приеме безжизнения, люлеещ се товар. На втория опит успя да се метне на седлото зад Виктория. Обърна я внимателно, за да я настани по удобно на гърба на кобилата, и скри лицето й на гърдите си. Вдигна покривката на главата си, уви лицето си, покри и Виктория. Сложи едната си ръка на кръста й, с другата хвана юздите и покривката и подкара Аполония в бърз ход. Не смееше да я пусне в тръс.
— Господ да ни пази от женската упоритост — промърмори той, но натискът в гърдите му се дължеше на страха, не на гнева. Слънцето пареше безмилостно. Байрън бе вдигнал яката на палтото си и се криеше под покривката, но съвсем ясно усещаше как слънчевите лъчи пронизват бузите му. Откога стоеше на светло? Пет минути? Или десет? При това темпо щяха да минат два часа, докато стигнат до сигурната, мрачна къща. Отново устоя на напора да пусне Аполония в тръс. Ще побързаме едва когато стигнем на равно, повтаряше си той. Макар че слънцето беше изсушило калдъръма, оставаха много локви и хлъзгави места. Ако Аполония се подхлъзнеше, той нямаше да може да задържи Виктория и тя щеше да падне тежко на земята.
Най-сетне мъчителният път се приближи към края си. Аполония, вече достатъчно изнервена, препусна в галоп, щом усети шпорите, и буквално прелетя последните мили. Байрън мъчително притискаше Виктория до гърдите си. Главата й се удряше в него при всяко движение и той се молеше галопът да й навреди по-малко, отколкото бързината ще й помогне. Лицето му беше в ужасно състояние — имаше чувството, че са го нажилили поне хиляда пчели, и можеше само да се надява, че болката не е притъпила сетивата и ума му.
Когато стигнаха до горичката, Аполония забави ход и мина по сенчестата пътека в овладян тръс. Байрън се взираше с нарастващ ужас в светлината в края на гората. Ала не можеше да стори нищо, за да я премахне, затова просто стисна зъби и я посрещна мъжествено.
Остатъкът от пътя можеше да се оприличи на сияйна агония. Покривката непрекъснато падаше от главата му. Над лицето му се спусна огнена маска, полепи се по кожата около очите и по целите бузи, обгори го и стегна лицето му в нажежени клещи, докато накрая вече не беше в състояние да мисли. Само стискаше юздите, държеше Виктория и насочваше Аполония към къщи.
След пареща вечност най-сетне видя Ребърн Корт, възправен на своя самотен хълм, и изпита чувството, че сънува. Яздеше и яздеше, но домът му не се приближаваше. Изведнъж се озова зад къщата и се насочи към оборите. Като в мъгла забеляза Андрю, който преспокойно пушеше лула и подскочи стреснато, когато господарят му спря Аполония и притисна Виктория до гърдите си.
— Повикайте ратаите — заповяда дрезгаво Ребърн. — Кажете им да оседлаят Доб, един да препусне колкото има сили към Уедърли и да доведе доктор Мерик. После подсушете Аполония и изпратете някого да потърси Принцеса. Лейди Виктория претърпя злополука.