Върховният Чаросплетник се плъзна от бездиханното тяло на врага си и се отпусна тежко на пода. Той остана да лежи там за известно време, а накъсаното му, хриптящо дишане беше единственият звук, който нарушаваше тишината. Постепенно обаче то се нормализира и изтощеният Какре потъна в бездната на сънищата си.
Седемнадесета глава
В гората Ксу имаше селище.
Поне когато го видяха за пръв път, те предположиха, че е поселище. Дори и сега, когато вторият ден от престоя им в гората Ксу бе към своя край, не бяха напълно сигурни в това, защото то бе толкова различно от всичко, което бяха виждали досега, че просто нямаха с какво да го сравнят.
Поселището бе издигнато около дърветата и нямаше ясно очертани граници; то се разпростираше по стволовете и по земята, сливайки се почти органично със заобикалящата го природа. Конструкциите бяха изградени от някаква лъскава субстанция, твърда като скала и гладка на допир, най-често синкаво-бяла на цвят, но понякога бе кафява или зелена. Тя излъчваше слабо сияние и сякаш променяше оттенъка си спрямо околния фон — всичко зависеше от позицията на наблюдателя. Когато Кайку положи дланта си върху странната повърхност, тя веднага порозовя, за да избледнее постепенно след отдръпването на ръката й.
Тсата, от своя страна, бе смаян от начина, по който бе построено необичайното поселище; именно той и откри ключа, разбулващ поне отчасти тайните му. Странната субстанция всъщност беше мъзга, източена от дърветата и втвърдена посредством някакви незнайни прийоми в множество различни форми. Всяка конструкция, без значение от мястото, където се намираше, бе свързана по някакъв напълно органичен начин с дървесния ствол — пътешествениците не забелязаха никакви разрези или други следи от изкуствено снаждане. Кайку имаше плашещото усещане, че селището продължава да расте; тя зърна доста каналчета, които отвеждаха дървесните сокове до повърхността на вече съществуващите съоръжения, и предположи, че след време обликът им щеше да бъде видоизменен от появата на нови конструкции.
Поселището поразяваше с многообразието си. От стволовете се подаваха огромни дискове и конуси, във въздуха стърчаха заострени кули, а наподобяващи ефирни паяжини мостове свързваха отделните дървета. Някои от постройките приличаха на ъгловати пагоди, докато други бяха гладки и полукръгли; имаше и такива със звездовидна форма и пъстроцветна повърхност. Изваяни коралоподобни структури се издигаха до източени бели сталагмити, които контрастираха на фона на тумбестите, овални форми, натрупани една върху друга като купчина снежни топки. При повечето конструкции не се виждаха никакви врати или входове, ала почти всички бяха свързани от подобни на вени тунели.
Кайку, Асара и Тсата бяха първите, които видяха необикновеното селище, и едва по-късно ткиуратецът си даде сметка, че навярно бяха първите човешки същества, допуснати до пределите му. Кайку бе до такава степен поразена от видяното, че главата й се замая и трябваше да приседне за малко.
Пътешествениците предполагаха, че поселището е издигнато от емирините, но съдеха за това единствено от обстоятелството, че белите същества ги бяха довели дотук. След като Кайку и спътниците й стигнаха до целта, емирините изчезнаха безследно. Селището изглеждаше необитаемо и не се забелязваха никакви признаци на живот. Или никой никога не бе използвал тези постройки, или обитателите им ги бяха изоставили, отнасяйки всичките си принадлежности със себе си.
Тсата се върна и доведе останалите от групата им. Лусия бе убедена, че могат да се доверят на емирините, ала пътешествениците и бездруго нямаха кой знае какъв избор. Ако причудливите създания бяха добронамерени към тях, дали ги бяха завели тук, за да им предложат убежище, докато се възстановят ранените им? Дали бе възможно емирините да са изпълнени с желание да им помогнат? Въпреки че повечето се съмняваха в емирините и се опасяваха да не би това да се окаже капан, в крайна сметка издигнаха лагера си сред странното селище. След като се стъмни, тайнствените съоръжения придобиха още по-зловещ облик и Доджа настоя да прекарат нощта на открито. Никой не изгаряше от желание да влиза в причудливите конструкции, ето защо заповедта му бе посрещната без възражения.