— Това там димните ями ли са? — попита Фаека, сочейки на запад, където ниско стелещата се мъгла бе обагрена от злокобно червено сияние.
— Да — кимна Джуто. — Близо сме. Един Различен обаче да ни види, и с нас е свършено. Всички знаете за острилиите, нали така?
— Ехолокация — каза Номору. — Помага им да виждат, дори когато е прекалено тъмно и очите им са безполезни. Само пред тях обаче — можеш да се промъкнеш зад тях, без да те забележат.
— Не ви го препоръчвам — ухили се здравенякът. — Тук ще си имаме работа главно с острилии, въпреки че има и скрендели, а те са дяволски трудни за забелязване. Не са толкова опасни, но ще вдигнат голяма гюрултия, ако ви зърнат. Не е изключено да се натъкнем и на гауреги, ала те не виждат добре в тъмното. Пък може да срещнем и хрущялници или гибелюспери… Проклетите Чаросплетници развъдиха доста гадини.
Кайку изпита странно усещане. Двамата с Тсата бяха кръстили някои от тези създания още в разлома Ксарана, а ето че сега чуваше същите имена и тук, на стотици километри разстояние. Тя се зарея в спомени за времето, което бяха прекарали с ткиуратеца. Въпреки обстоятелството, че бяха принудени да преживяват като диваци, в онези дни имаше и хубави мигове.
След като се увериха, че пътят е чист, се спуснаха до нивото на земята посредством няколко скърцащи стълби и прогнили балкончета от северната страна на сградата. В мига, в който нозете на Кайку стъпиха на улицата, тя усети как сърцето й заби лудешки. Светът на покривите изведнъж й се стори като убежище, което не искаше да изоставя. Тя стисна здраво пушката си, ала допирът до хладното дуло изобщо не я успокои, защото, също като нейната кана, това бе оръжие за извънредни ситуации, но дори тогава по-скоро щеше да коства живота им, отколкото да го спаси.
— Останете тук — изсъска Номору на спътниците си. — Аз ще мина напред.
Лон понечи да възрази, ала преди да направи каквото и да било, Джуто я сграбчи за ръката.
— Няма — рече той. — Трябва да се държим плътно един до друг.
Жилавата жена се изскубна от хватката му и го изгледа с пламнали от гняв очи.
— Аз съм разузнавач — отсече тя. — Чакайте сигнала ми — добави, и преди здравенякът да успее да каже нещо, пресече улицата и се изгуби в тъмнината.
Лон изруга ядосано. Джуто даде знак на останалите да прилепят гърбове към стената и се приплъзна до ъгъла на постройката, откъдето щеше да види по-добре, ако нещо се приближи към тях. От мястото, където се намираха, похлопването и тракането на съгледвачите се чуваха едва-едва, ала Кайку остана с впечатлението, че мъжът с бръснатата глава се вслушва внимателно в сигналите, за да не бъде изненадан от Различните зверове, бродещи по улиците.
Времето течеше, отмервано от забързания сърдечен ритъм на Кайку. Тя погледна към Фаека, която се опита да й се усмихне окуражително и докосна ръката й. Нощта бе пълна с едва доловими звуци — цвърченето на плъховете, които сновяха насам-натам, ронещата се мазилка на сградата, на която се бяха облегнали, и тупването на някакъв камък на метри от тях, най-вероятно хвърлен от покрива, което накара и четиримата да подскочат от уплаха.
— Достатъчно — отсече Джуто. — Тя ще ни намери. Да тръгваме. Прекалено опасно е да стоим тук.
Никой не възрази. Здравенякът, Лон, Кайку и Фаека прекосиха улицата, напускайки границите на Бедняшкия квартал, и потънаха в мрака на алеите от другата страна.
От този момент нататък Лон излезе начело на групата. Той ги водеше целенасочено по тесните преки между големите улици, като се спираше на всеки ъгъл и замръзваше неподвижно при най-малкия признак на движение. Тук имаше повече осветени прозорци, но Кайку забеляза, че всички бяха със спуснати капаци и сиянието, което се процеждаше изпод тях, не можеше да разсее гъстия мрак. Вече никой не ги предупреждаваше за приближаващи се хищници и всеки ъгъл можеше да ги изправи лице в лице с подобната на клюн муцуна на някоя острилия. Четиримата спътници се спираха периодично и се ослушваха внимателно за нежното гукане, което издаваха тези създания, понеже така щяха да си осигурят поне няколко секунди преднина, но за съжаление бяха безсилни срещу заплахата от онези Различни, които се придвижваха доста по-безшумно. Кайку си даде сметка, че ръцете й треперят неудържимо от притока на адреналин в организма й.