— Назад! Назад! — прошепна внезапно Лон и всички прилепиха гърбове към стената. Намираха се по средата на дълъг и тесен пасаж, от двете страни на който се издигаха жилищни сгради с безизразни фасади, лишени от характерните за сарамирските домове олтари и оброчни орнаменти. От глинените гърнета се подаваха мъртви растения, отровени от атмосферата.
Някъде пред тях се дочу едва доловимо чуруликане. Лон погледна разтревожено към края на пасажа, ала разстоянието беше прекалено голямо, за да бъде изминато с бягане. Кайку усети как стомахът й се свива на възел и стисна пушката си толкова силно, че кокалчетата й побеляха.
— Тук! — изсъска Джуто и те се скриха зад една каменна стълба, водеща до невисока тераска. Това бе ужасно неподходящо скривалище — четиримата едва можеха да се поберат отдолу. Тогава Кайку разбра какъв бе замисълът на Джуто. Здравенякът се беше привел до стената и дърпаше с всички сили гравираната метална решетка, прикриваща отвора към мазето на къщата.
Фаека си пое дъх през стиснатите си зъби. Тя се взираше в края на алеята, където гъвкавият силует на една острилия се открояваше на фона на по-светлата улица. Различната твар се беше спряла и въртеше муцуна наляво и надясно, преди да реши накъде да поеме. Тези секунди сякаш се проточиха до безкрайност и се превърнаха в истинска агония за Сестрата, която се молеше на всички богове едновременно хищникът да продължи по пътя си и да ги остави на мира.
Ала боговете, ако изобщо я бяха чули, явно бяха доста злонамерени през тази нощ. Острилията се обърна към четиримата закононарушители и закрачи бавно по алеята.
— Идва към нас — прошепна изплашено Фаека.
Лон изруга.
— Побързай с тази проклета решетка! — просъска той на Джуто, който му отвърна с доста сочна псувня, без дори да се обърне. Здравенякът беше престанал да дърпа решетката — вместо това се мъчеше да я разклати, за да я изтръгне от стената. Бе постигнал известен напредък, защото камъкът бе стар и се ронеше, ала въпреки усилията му препятствието продължаваше да стои здраво вкопано в зидарията.
— Близо ли е? — попита Джуто.
— Да — прошепна Фаека.
— Колко близо? — изсъска мъжът.
— Не зная! — отвърна Сестрата. Не беше особено добра в преценяването на разстояния.
Кайку понечи да надзърне иззад стълбата, ала Лон веднага я дръпна назад.
— Ще те види! — процеди мъжът с жълтеникавото лице.
Гукането, което чуваха, беше в долния край на слуховия спектър на острилията; тези звукови сигнали се отразяваха от обектите и се улавяха от чувствителните органи в гърлото й по начин, наподобяващ ехолокационното ориентиране на прилепите. Преди известно време Сестрите бяха успели да хванат няколко живи екземпляра и ги изучиха добре.
Джуто бе поразхлабил решетката, но не достатъчно. Гукането на Различната твар ставаше все по-силно с всеки изминал миг. Здравенякът разтърси здраво железните пръчки и от зидарията се посипаха камъчета и парчета мазилка, ала препятствието все още блокираше пътя им.
— Мили богове, хайде! — прошепна мъжът. Острилията беше толкова близо, че и четиримата усещаха присъствието й, сякаш стоеше точно зад тях…
В този момент Фаека го сграбчи за ръката.
И всички застинаха неподвижно — досущ като статуи. Броени секунди по-късно продълговатата муцуна на острилията, увенчана с извита костна яка, се появи пред тях — острите й зъби стърчаха зловещо под твърдата й, клюноподобна горна челюст, а ягуаровите й крайници носеха с лекота люспестото й туловище. Хищникът застана точно пред тях… и се спря.
Създанието се намираше на метри от четиримата нарушители на вечерния час. Приведени под каменната стълба, те виждаха как хълбоците му се издигат и спускат, чуваха съскащото му дихание и нежното му птиче чуруликане. Бяха вцепенени от страх — някакъв древен и първичен биологичен рефлекс ги бе парализирал като мишки, забелязали появата на котка. Изглеждаше абсурдно, че Различната твар се намираше точно пред тях и въпреки това не се бе нахвърлила отгоре им.
Острилията обаче не ги виждаше. Тъмнината беше прекалено гъста, за да ги забележи, а звуковата й навигационна система бе твърде праволинейна, за да ги забележи. Поне докато звярът не обърнеше муцуната си към тях.
Ала той не помръдваше, като изключим огромните му закривени нокти, които почукваха нервно по павираната настилка. Животинската му интуиция сякаш го предупреждаваше, че наблизо има и други живи същества, които го наблюдават.