— Ще се справим — заяви Джуто в отговор на песимизма на своя другар. — Мъглата се сгъстява. Само трябва да изчакаме малко.
Здравенякът беше прав. Тежките изпарения постепенно спускаха мрачните си воали над земята и отвратителният вкус в устата на Кайку придоби още по-отчетлив металически оттенък.
— Трябваше да го направим по-рано — изсумтя Джуто и се почеса по лицето.
— Често ли става така? — попита Фаека. — Имам предвид мъглата.
— От време на време — отвърна й здравенякът. — Не много често. Май тази нощ Шинту наистина е на наша страна.
Мъглата бързо изпълваше улиците и не след дълго закри димните ями, които се мержелееха сред призрачното алено сияние като останките на тумбести кораби, изхвърлени на пустинен бряг. Когато Джуто им даде знак, те напуснаха укритието си и се затичаха приведени към купчините от ръждясали железа и надробени тухли. Четиримата се притаиха зад един полусрутен зид и мъжът с бръснатата глава тъкмо оглеждаше терена, за да прецени какъв да бъде следващият им ход, когато Лон го сграбчи за ръката.
— Не можем да продължим — изшътка той.
— Какво? — намръщи се Джуто. — Защо да не можем?
— Мъглата — промълви мъжът с жълтеникавото лице. — Това са демоните. Демоните!
Физиономията на здравеняка се изкриви от отвращение. Спътникът му трепереше от страх, а очите му се въртяха диво в орбитите си.
— Не бъди глупак — озъби му се Джуто. — Това е само една мъгла. Недей да си мислиш, че е непременно дело на фейа-корите.
— Тази мъгла са демоните! — проплака Лон и в същия миг другарят му го сграбчи с две ръце за гърлото и го придърпа към себе си, докато носовете им почти не се допряха.
— Това си е само мъгла и нищо повече — изръмжа заплашително здравенякът. Двамата се гледаха втренчено известно време, след което мъжът с жълтеникавото лице отмести очи и Джуто го пусна. — Ти си този, който знае как да се ориентира на това проклето място. Затова най-добре си размърдай задника, ако не искаш да те застрелям.
След тези думи едрият мъжага напусна укритието им, влачейки Лон след себе си. Сестрите ги последваха. Те навлязоха сред гъстите червени изпарения, намериха си ново укритие и отново продължиха напред. По едно време Фаека забеляза някакъв тъмен силует, пристъпващ на границата на зрителните й възможности, който й заприлича на гаурег, но той не се появи отново и четиримата нямаха друг избор, освен да продължат. Едва ли щяха да имат по-добра възможност да проникнат в територията на врага.
Накрая достигнаха стената, обграждаща димните ями. Тя изплува постепенно от червената мъгла — гротесков хибрид от камък и метални плочи. Водена от Лон, групичката тръгна покрай ограждението, а всеки от четиримата бе нащрек за Различните хищници, които навярно патрулираха наоколо.
Ала късметът отново беше на тяхна страна — нашествениците достигнаха тайния вход на Лон, без да бъдат забелязани. Той представляваше четириъгълна дупка в стената, където плочата или се бе разклатила, или бе счупена. Мъжът с жълтеникавото лице се спря пред него и погледна умоляващо към Джуто.
— Това са демоните — прошепна той.
— Влизай вътре! — изръмжа здравенякът и четиримата пропълзяха през отвора.
Осма глава
От другата страна на оградата мъглата беше толкова гъста, че Кайку трябваше да положи неимоверни усилия, за да не повърне. Очите й започнаха да сълзят и кръвясаха, а кожата й настръхна. Нейната кана прочистваше организма й от отровите, които вдишваше, и буквално се процеждаше от порите й. Повече от всичко на света й се искаше да се махне оттук, ала имаше мисия и вече не можеше да се върне назад.
От външната страна на терасите, обрамчващи стените на димните ями, минаваха дебели тръби, което позволяваше на натрапниците да останат незабелязани, стига само да се движеха приведени. Бе невъзможно да видиш долната тераса, а ослепителното червено сияние на пещите закриваше недрата на ямите, които не спираха да бълват мазен черен пушек. Спътниците поеха по едно от мостчетата, водещи от периферията на бездната към димящата й сърцевина. Макар и да предлагаше най-прекия път, този маршрут беше прекалено открит и криеше риска да бъдат забелязани. Кайку се запита защо това мостче бе толкова празно и разчистено, при положение че всяка друга част от димните ями буквално бе претъпкана от най-различни съоръжения и конструкции.