Номору?
Кайку отхвърли тази мисъл и потопи съзнанието си в гнусната клоака на димната яма. Слузестите й миазми веднага я обгърнаха и младата жена се почувства омърсена и осквернена, ала игнорира това усещане и се съсредоточи върху разчитането на нишките. Тя започна да проследява хиляди от тях наведнъж, изучавайки контурите на движенията им, като същевременно се опитваше да разбере строежа и функцията им. Кайку усещаше присъствието на Фаека зад себе си — червенокосата Сестра заличаваше следите й с изключителна прецизност. В този миг тя долови някакво движение нейде в дълбините и се замоли това да беше само шепотът на спящия демон.
Задушливият дим бе натежал от отровните изпарения и имаше металически привкус. Кайку се гмурна надолу, опитвайки се да открие първоизточника му. Тя се плъзна през вентилационните отвори и се спусна покрай черните клокочещи тръби, пронизали целия град. Фаека й изпрати предупреждение, че няма да е способна да я прикрива, ако тя разпростира своята кана толкова нашироко, и Кайку веднага се отдръпна назад, ограничавайки се до десетина маршрута. Внезапно се ядоса, задето бе смъмрена от спътничката си — тъкмо беше напипала една интересна следа и гореше от нетърпение да провери подозренията си.
Тъмнокосата Сестра тръгна по тази диря и тя я отведе до фабриките — подобните на гигантски бръмбари съоръжения на Чаросплетниците, където се трудеха жителите на Аксками, без да знаят какво всъщност добиват. Сега обаче Кайку разбра. Те произвеждаха дим. Той биваше отвеждан от фабриките до димните ями посредством задвижвана от пара система от клапи, тръбопроводи и пещи, които регулираха налягането и температурата и рафинираха суровото вещество, придавайки му по-концентриран вид. Благодарение на този процес това, което се получаваше в димните ями, не беше обикновен дим.
Той се съсирваше.
Пробуждането на фейа-корите бе внезапно и отвратително. Кайку почувства как Чаросплетието изведнъж се надипли около нея, повлечено към недрата на димната яма, и някакво неизмеримо зло съзнание се надигна пред тях, заливайки ги с вълна от ненавист. Тъмнокосата Сестра мигом се отдръпна назад, напълно забравила за предпазливостта, а в душата й гореше едно-единствено желание — да се изтегли от бездната, преди нейната кана да бъде сграбчена от демона. Не можеше да бъде сигурна дали я бяха забелязали, или не, защото тя бе нещо крайно незначително за осезанията на фейа-корите, ала при всички положения пътят им беше само един. Трябваше да се махнат колкото се може по-бързо оттук, понеже димът се сгъстяваше с шеметна бързина и това означаваше едно-единствено нещо — фейа-корите идваха.
В същата секунда двете с Фаека напуснаха владенията на Чаросплетието и се завърнаха в зримия за хората свят. Сестрите имаха чувството, че са отсъствали броени секунди, защото Лон и Джуто продължаваха да ги наблюдават с напрегнато очакване. Двете жени се отдалечиха от парапета и в същия миг почервенелите им очи се разшириха от ужас, защото една гигантска ръка от зловонна и слузеста тиня изригна от задимената шахта зад тях. Кайку видя изкривените от ужас лица на мъжете и почувства премазващото бреме на неизбежността, докато ръката се спускаше към тях…
Тя се стовари върху ръба на металната площадка, на няколко метра вдясно от групата.
Кайку нямаше време дори да въздъхне от облекчение, задето демонът ги беше пропуснал. До ушите й достигна противният съскащ звук, с който отровната слуз от ръката се процеждаше и капеше върху метала, и тя почувства невъобразимата сила, която се излъчваше от димната яма. Съществото се измъкваше навън.
Джуто и Лон вече се бяха обърнали и всеки момент щяха да побягнат, ала внезапно застинаха неподвижно по местата си. Същото направиха и Сестрите. Някой препречваше изхода им.
Номору.
Тя стоеше в подножието на стълбата с вдигната за стрелба пушка, насочила дулото й към Лон. Въпреки че беше слабичка и разчорлена, ненавистното изражение, изписано на озареното й от червеното сияние лице, ги убеди, че разузнавачката представлява заплаха, която не трябваше да отхвърлят с лека ръка. Благодарение на светкавичните рефлекси на Джуто в следващия миг собствената му пушка също се озова в ръцете му и на свой ред бе насочена към отдавнашната му позната.