— Какви са тези номера? — попита той.
— Номору! — извика Кайку. –Трябва да се махнем веднага оттук!
— Не и той — рече мършавата жена и кимна с глава към Лон. — Вие можете да си вървите.
Зад тях от дълбините на бездната проехтя ужасяващо стенание. Огромната ръка на демона се вкопчи в металната площадка и аморфните й мускули се напрегнаха, за да поемат тежестта на уродливото туловище под тях. В следващия миг от втората димна яма, която се намираше вдясно от първата, се разнесе друг стон в отговор на вече прозвучалия.
— Всемогъщи духове, Номору, всички ще умрем тук! После ще си разчистваш сметките!
— Няма да има по-късно — рече жената с изненадващо спокоен глас, а рошавата й коса се развяваше под напора на възходящите течения. — Навсякъде гъмжи от Вещери и Различни твари. Той знае — добави тя, присви очи и се взря в мъжа с жълтеникавото лице. — Продал ни е всичките. Както ме продаде и мен навремето.
Кайку почувства как я обливат ледени вълни. Лон се разтрепери, а коленете му внезапно омекнаха.
— Мислеше си, че не си спомням? — извика Номору. — Мислеше си, че съм толкова напушена, че няма да разбера нищичко? Ти ме продаде на тях!
— Престани, Номору! — проскърца Джуто със зъби. — Каквото и да си мислиш, че е направил, ще умреш преди Лон да се строполи на земята.
— Сигурно си мислеше, че никога вече няма да ме видиш отново, нали така? — продължи разузнавачката, без да обръща никакво внимание на здравеняка. — Не очакваше да се върна, а? Мислеше си, че си се отървал от мен. В същото време се отърва от всички останали. Включително и от Джуто.
— Номору… — предупреди я мъжът с бръснатата глава.
— Махнах желязото, което беше напъхал в пушката ми — каза тя на Лон. — Сега вече може да стреля нормално, без да гръмне и да ме убие. Помислих си, че трябва да ти го кажа.
— Изобщо не беше така! — извика Лон. — Те дойдоха за мен! Успях да се измъкна, но ти се беше надрусала! Беше пушила прекалено много! Никога не съм те продавал.
Фаека подскочи и изпищя, когато и другата уродлива ръка на гигантското чудовище се стовари върху площадката. През мъглата забелязаха и втори огромен силует, който се надигаше бавно от ямата. Първият демон се намираше в опасна близост до тях и в същия миг Кайку осъзна, че ямата бе снабдена със специална рампа, по която демонът влизаше и излизаше от нея.
— Хайде! — изкрещя Фаека. — Да се махаме оттук!
— Не и без нея — заяви Кайку, а теченията развяха косата пред лицето й.
— Какво те интересува тя? — изсъска червенокосата Сестра.
— Тя е една от нас — каза простичко посестримата й.
— Разкарай тази пушка! — изрева Джуто, докато Лон се опитваше за пореден път да обясни на Номору какво се бе случило през онзи ден, когато я бяха дали за играчка на Върховния Чаросплетник Вирч, когото бе избягвала в продължение на дни, преди късметът да й позволи да се измъкне от покоите му по време на отвличането на Лусия от Императорската цитадела.
— Искаш ли доказателство? — обърна се Номору към Джуто. — Трябваше само да изчакам малко, за да се убедя в продажната му същност. Обиколих наоколо. Вещерите са се притаили и само чакат сигнала му. Той ни доведе при тях.
— Не, не! — извика Лон с треперещ глас, в който напираха сълзи. — Той те продаде! Той!
Мъжът с жълтеникавото лице сочеше към Джуто, чието лице бе изкривено до неузнаваемост от гняв.
— Мръсно псе! Ще лъжеш, за да спасиш пършивата си кожа, така ли?
— Той не лъже — рече Фаека.
— Ти пък какво знаеш, проклета Чаросплетничке! — изсъска той през рамо.
— Не си добър лъжец — отвърна му тя. — Очите ти те издават. Лон казва истината.
От димната яма проехтя поредният страховит стон и металът заскърца, докато поемаше тежестта на демона под себе си. Погледът на Номору се прехвърли от Лон към Джуто и остана прикован върху мъжа с бръснатата глава. Кайку не смееше да погледне назад, ала усещаше как масивното туловище на демона се надига от шахтата зад гърба й и долавяше отвратителното му зловоние.
— Ти? — изсъска Номору.
Джуто се поколеба за миг, след което очевидно реши, че няма смисъл да се преструва повече.