— Ти се пристрастяваше все повече към корена, също като майка си. Явно си се метнала на нея — ухили се той. — Можехме да те пожертваме, а и никак не е зле да поддържаш добри отношения с вещерите — усмивката му прерасна в озъбена гримаса. — И тъй като приятелите ти не могат да използват способностите си, без да издадат присъствието си, а и пушките им са безполезни като твоята, мисля, че това ми дава известно преимущество — след тези думи здравенякът натисна спусъка на пушката си.
Кайку изобщо не се замисли. Времето сякаш започна да пълзи. Те се изстреля в Чаросплетието, преди още барутът да се възпламени, и се хвърли напред в секундата, в която куршумът напусна дулото на оръжието. Малко преди желязното топче да се забие в Номору, Сестрата го сграбчи и го разкъса на парчета.
Разузнавачката се размина на косъм. Куршумът експлодира на няколко сантиметра от лицето й, посипвайки я с пламтящи късчета желязо и олово. Ала изстрелът, който възпроизведе нейната пушка, не бе възпрепятстван от подобна намеса — Лон бе улучен директно в челото и от тила му рукна пурпурна струйка кръв, която последва пробилия черепа му куршум.
От този миг насетне времето отново възвърна нормалния си ход. Номору залитна назад към стълбата, а ръката й се стрелна към лицето й, половината от което бе плувнала в кръв. Лон се строполи на земята. Джуто изглеждаше потресен, неспособен да разбере защо мишената му стоеше още на краката си. Той се обърна към Сестрите и в същия момент над тях се разнесе ужасяващ вой. Кайку и Фаека погледнаха нагоре, за да видят как огромният фейа-кори се е надвесил над тях, наполовина измъкнал се от димната яма. Тинестото му туловище имаше гротескна прилика с човешка фигура, а в безформената буца, която се издигаше на раменете му, пламтяха и съскаха две жълти сфери. Тези очи в момента се взираха точно в тях.
— Богове — промълви Фаека. — Да се махаме оттук!
Този път никой не се нуждаеше от повторно напомняне. Джуто изблъска Номору и се закатери бясно по стълбата; разузнавачката се втурна подире му, а Сестрите се завтекоха след тях. Тичаха приведени, криейки се зад плетеницата от най-различни тръби в опитите си да избегнат гибелния взор на демона. Номору крещеше неистово след Джуто, който имаше значителна преднина; явно мисълта за възмездие още не излизаше от ума й въпреки опасността, в която се намираха.
Демонът на покварата се измъкна от димната яма и се надигна до пълната си височина от дванадесет метра. Неговият събрат нададе жалостив стон и той му отговори, след което замахна с огромната си ръка, за да размаже четиримата дребосъка, които се опитваха да избягат от него.
Те почувстваха идването му; усетиха как мъглата се раздвижи, когато страшилището закрачи към тях, и мигом се разпръснаха. Номору се хвърли под една огромна камера, която приличаше на метална бъчва, двете Сестри се прилепиха до няколко преплетени тръбопровода, а Джуто продължи да бяга, надявайки се да се изплъзне извън обсега на демона. Ръката на отвратителния великан се стовари върху площадката и цялото мостче бе обляно от изгарящи капки слуз, след което се продъни с трясък в пламтящите недра на алената бездна. Ударът му обаче не засегна никой от спътниците, защото бяха добре скрити и чудовището можеше само да гадае за местонахождението им; въпреки че желязото бе разтопено и нагънато само на няколко метра от Кайку и Фаека, и двете бяха невредими.
В същия миг Чаросплетието изведнъж се изпълни с живот. Номору не грешеше — това си беше засада. Вещерите бяха тук, съвсем наблизо. Фаека и Кайку не ги бяха забелязали досега, защото удържаха своята кана и Чаросплетниците се криеха. Сестрите мигом се вплетоха в заобикалящата ги обстановка, опитвайки се да станат невидими за враговете си, но стихийната намеса на Кайку в Чаросплетието, за да спаси Номору, бе предрешила играта и едва ли щяха да останат незабелязани за дълго, ако вещерите напипат веднъж следата й.
И над всичко това се извисяваше колосалното и страховито присъствие на фейа-корите, което бе хвърлило Чаросплетието в абсолютен безпорядък. Демоните на покварата бяха твърде огромни — те въздействаха на всичко наоколо с зашеметяваща сила и объркваха както Сестрите, така и Чаросплетниците.
Кайку и Фаека не смееха да помръднат. Те усещаха как демонът ги търси като любопитно дете, оглеждащо се за мравки, които да размаже. Сърцето на тъмнокосата жена биеше трескаво в напрегнато очакване.
Тогава изведнъж забеляза Джуто през плетеницата от тръби — здравенякът се катереше към следващото мостче. Очевидно продължаваше да мисли, че бягството е по-надеждно от криенето. На върха на стълбите Кайку видя двама Чаросплетници, които се оглеждаха за съперниците си, а Маските им проблясваха зловещо. И последните частици съмнение в историята на Номору бяха разпръснати при вида на Джуто, който поздрави радостно вещерите в секундата, когато ги видя, и се завтече с удвоени сили към тях.