Внезапно Кайку я сграбчи за ръката и я дръпна в една ниша между две тръбопроводни инсталации. Добре, че беше действала светкавично. Зрението й бе по-добро от това на гаурега, поради което бе забелязала силуета на Различния хищник преди той да зърне нейния. Тъмнокосата жена притисна посестримата си плътно до себе си и в следващия миг масивното туловище на звяра премина покрай тях — рунтава грамада от мускули и огромни челюсти, осеяни с остри зъби. Фаека цялата трепереше, присвила очи от страх.
— Ще се измъкнем — опита се да й вдъхне кураж Кайку. — Повярвай ми.
Сестрата кимна и червената й коса падна пред лицето й. Спътничката й я отметна назад.
— Повярвай ми — повтори Кайку с усмивка и въпреки страха си, звучеше абсолютно убедително. Нямаше да умрат тук. Щеше да даде всичко от себе си, но нямаше да допусне това, дори и да се наложеше да погуби всеки проклет Чаросплетник в района.
Тя побутна Фаека и двете се шмугнаха в посоката, откъдето бе дошъл гаурегът. Въздухът бе настръхнал от хищното внимание на вещерите и нишките на Чаросплетието жужаха от резонанса, който пораждаха. Те си изпращаха вибрации един на друг и си хвърляха фино изплетени мрежи с надеждата, че присъствието на Сестрите ще се отрази по някакъв начин на конфигурацията на фибрите. Това бе техника, каквато Кайку не бе виждала никога преди — макар и да не беше особено ефективна, тя свидетелстваше, че Чаросплетниците са започнали да работят съвместно, а това беше опасно.
Сестрите изтръпнаха, когато нещо подскочи вдясно от тях — незнайна сянка, която се стрелна като мълния сред мъглата и мигом се изгуби от поглед. Двете жени застинаха неподвижно, ала съществото явно не ги беше забелязало, защото не се върна. Фаека вече едва пристъпваше, но Кайку я накара да изкачи още няколко стъпала, за да се издигнат на по-горната площадка. Бяха се изгубили и се ориентираха единствено по червеното сияние, излъчвано от центъра на ямата. Нейде в далечината се чуваше жалостивият вой на фейа-корите.
Кайку отправи бърза молитва към Шинту — не можеше да реши дали беше на тяхна страна тази нощ, или бе настроен негативно, ала според това, което знаеше за него, най-вероятно беше и едното, и другото. В следващия момент тя свърна зад ъгъла и едва не се блъсна във външната стена на комплекса.
Тя примигна изненадано.
— Това е стената… — промълви Фаека, а в гласа й се долавяше проблясък на надежда.
Кайку я стисна окуражително за ръката.
— Видя ли? Не бива да се отчайваш.
Тъмнокосата жена надигна глава и изгледа преценяващо стената. Бе висока около три метра. По-добре да се изкатерят по нея, отколкото да губят време в търсене на отвора, през който ги беше прекарал Лон.
— Помогни ми — рече Кайку. Фаека се огледа наоколо, ала видя само алената мъгла, която постепенно се разсейваше след изтеглянето на демоните, и тъмните силуети на вещерските съоръжения, чието бръмчене обтягаше нервите до краен предел. След като се убеди, че нищо не ги застрашава, червенокосата жена сплете пръсти и направи стъпало за Кайку, повдигайки я нагоре. В следващия миг обаче посестримата й внезапно извика; крясъкът й стресна Фаека, хватката й се разхлаби и тъмнокосата жена падна на краката си, но загуби равновесие и се строполи възнак на земята. Когато се надигна, червенокосата Сестра видя, че от дланите й шурти кръв.
Фаека бе обзета от паника. Сега вниманието на Чаросплетниците със сигурност се бе насочило към тях, привлечено от крясъка.
— Отново — нареди Кайку през стиснатите си зъби.
— Но…
— Отново!
Тъмнокосата жена добре съзнаваше, че викът й бе издал местонахождението им, ала не се ли измъкнеха сега, никога нямаше да напуснат това място. Разтрепераната й спътничка сплете отново пръстите си и Кайку се изстреля нагоре, преди инстинктът й за самосъхранение да може да я спре. Тънките заострени шипове на върха на стената порязаха дланите й на дузина различни места, без да се броят раните от предишния й катерачески опит. От очите й бликнаха сълзи и нейната кана се втурна да изцери ръцете й, без да бъде призована, но Сестрата мигом я възпря, защото дори и викът й да бе останал незабелязан поради някаква случайност, намесата на нейната кана в Чаросплетието щеше да афишира присъствието им на всички вещери наоколо. Тя се надигна на ръце, при което тънките остриета се впиха още по-болезнено в плътта й, и стъпи с единия си крак върху стената, пренасяйки тежестта си върху него. Болката беше толкова силна, че за малко да изгуби съзнание.