Юги си купи кана латамри от един търговец и го изпи, докато разглеждаше скулптурите. Мисълта, че миналото можеше да бъде забравено толкова лесно, направо го плашеше. Той се запита как ли биха се почувствали някогашните обитатели на това място, ако можеха да разберат, че само след няколко столетия никой няма да знае или да се интересува от онова, което са направили.
Навярно биха оценили иронията, каза си Юги. Небрежното отношение на сарамирците към миналото им сега застрашаваше бъдещето им.
Парещата, горчива напитка разсея остатъците от снощното опиянение и мобилизира силите му за предстоящата среща с Кайлин, ето защо той върна каната на търговеца, като пусна вътре една монета. Това бе древна традиция — ако течността не бе пресушена докрай, паричката щеше да е мокра, поради което учтивостта задължаваше клиента да я изпие до капка. Странно, помисли си Юги — традициите надживяваха първопричините си, а уроците на историята се забравяха след едно поколение.
Той се запъти обратно към постройката, където се намираше стаята му, заобиколи я и езерото се ширна пред погледа му. Денят беше необичайно студен и освежаващ и въпреки че по тревата нямаше роса, въздухът сякаш беше влажен. Тази сграда навремето бе служила за подслон на богомолците, които бяха построили това място. Около двадесет такива постройки бяха разпръснати из комплекса — еднакво бели и четвъртити, различаващи се единствено по барелефите и скулптурите в ъглите им. Вътрешността на всяка от тях бе прорязана от дълъг коридор, от двете страни на който бяха разположени подобни на килии помещения, а в средата му имаше малък атриум, предназначен за готвене и миене, но водачът на Либера Драмач не се оплакваше. Е, понякога му се приискваше да се премести в селото, намиращо се в подножието на възвишенията, ала това само щеше да породи излишни слухове, а сега не му беше времето за тях. Всяка негова постъпка — даже най-незначителната — беше политически акт, независимо дали му харесваше, или не. Колко му се искаше да притежава дарбата на Мишани за тези неща!
Обширният тревист склон зад постройката се спускаше до брега на езерото Ксемит. Един черен път водеше до голям навес за лодки, откъдето рибарите се отправяха към вътрешността на водния басейн. Тук-там склонът бе обрасъл с китни горички, ала те не бяха разположени толкова нагъсто, че да закрият великолепната гледка. В момента покрай езерото имаше доста хора, които бързаха насам-натам или си говореха спокойно един с друг. Юги си помисли, че докато ги гледаш, беше доста лесно да забравиш за глада, който върлуваше тук — в сърцето на Южните префектури. Животът обаче продължаваше да си тече.
Мъжът забеляза Кайлин и Лусия и се насочи към тях. Докато вървеше, погледът му се плъзна над езерната повърхност към линията на хоризонта и, както ставаше всеки път, душата му се изпълни с благоговение. Размерите на Ксемит бяха колосални — почти седемдесет километра на ширинанад и над триста и осемдесет на дължина, то бе второто по големина езеро в Сарамир след Азлея и бе закътано между две планински вериги.
Юги беше стъпвал и на западния му бряг, макар и само веднъж — по време на нападението над Утракса. Това бе една от най-знаменитите им победи за последните четири години. Отдавнашна твърдина на Чаросплетниците, разположена дълбоко в сърцето на Южните префектури, манастирът Утракса бе изолиран от другите вещери след консолидирането на силите на Империята, ала въпреки това не спираше да сее поквара в земята и да бълва Различни хищници, с които да тормози враговете. И тъй като планините й предоставяха естествена защита, трябваше да минат цели две години, преди благородните фамилии, предвождани от баракс Зан, да успеят да проникнат в манастира. Когато осъзнаха неизбежното си поражение, Чаросплетниците унищожиха всичко ценно — дори и самия вещерски камък, — ала в очите на хората това продължаваше да бъде голям успех.
Именно тази победа, повече от всяко друго нещо, даде на мъжете и жените от Империята силата да продължат да се борят през дългите години на войната. Забулените в тайнственост Вещери, които в продължение на толкова много години бяха смятани за недосегаеми и неуязвими от обикновените хора, изведнъж се оказаха смъртни. Те можеха да бъдат разгромени. Войната можеше да бъде спечелена.
Трябваше им още една победа като Утракса, помисли си Юги. Особено пък на него.