Лусия и Кайлин крачеха бавно и си говореха. Кайлин беше единственият човек, на когото момичето обръщаше внимание; с повечето хора се държеше ужасно разсеяно. Докато вървеше към тях, водачът на Либера Драмач не можеше да не забележи странното поведение на животните спрямо Лусия — накацалите по близките клони гарвани не спираха да я гледат, една котка пристъпваше като омагьосана след нея, а зайците, които обикновено бяха доста плашливи, я следваха на известно разстояние. Дори такива животински видове, които по принцип бяха естествени врагове, забравяха един за друг край нея.
Кайлин го забеляза и двете спряха, за да го изчакат. Нейно превъзходителство, както се наричаше напоследък, бе малко по-висока от Юги, черната й коса бе опъната назад и разделена на две опашки с помощта на изящни фиби, а лицето й под сребърната диадема с червен скъпоценен камък бе изрисувано в характерните за Аления орден шарки и цветове. Строгите й, черни одежди и яката от гарванови пера допълваха надменния й облик и й придаваха малко хищнически вид. Мъжът се запита дали Кайлин бе тъй хладна и високомерна и в леглото — дали ледената й външност се разтапяше сред огнените тръпки на оргазма, — но в следващия миг побърза да прогони тази мисъл.
— Благоден, Юги — каза предводителката на Аления орден. — Добре ли спа?
Това беше добре прицелен въпрос. Юги изсумтя и това бе единственият му отговор.
— Лусия каза, че дошли някакви известия.
— Кайку успя да се свърже с нас.
— Значи би трябвало да е в безопасност, нали? — попита мъжът. Въпреки все по-засилващото се отчуждение между двамата той продължаваше да се тревожи за нея; едва сега обаче си даде сметка колко се беше притеснявал за Кайку през последните няколко седмици.
— В безопасност е — кимна Кайлин. — Макар че за малко да не успеят.
— И къде е сега?
— Пътува надолу по Зан към Маза.
— А останалите?
— Фаека е при нея — съобщи му високата жена, — ала Номору се е изгубила.
— Как така се е изгубила?
— Изчезнала е — вдигна рамене Кайлин. — И сега Кайку и Фаека не знаят къде е.
Юги вдигна ръка.
— Започни отначало, Кайлин, и ми разкажи всичко, което си научила от Кайку.
И предводителката на Аления орден му разказа за проникването в димните ями, за предателството, за това как Номору бе разкрила заговора, макар и твърде късно, и за бягството им от града.
— Някаква банда от Бедняшкия квартал им е помогнала? — повтори учудено Юги.
— Качила ги нелегално на шлепа.
— И какво са поискали в замяна?
— Очевидно нищо.
Мъжът се ухили.
— Явно са извадили късмет.
— Сигурно — рече Кайлин. — Но жителите на Бедняшкия квартал не са глупаци. Сестрите може да са Различни, ала изобщо не сме тъй презирани като Чаросплетниците. Нещата се променят, Юги. Те знаят, че сме на тяхна страна.
— Така ли е наистина? — присви очи мъжът.
Водачката на Аления орден не каза нищо и Юги насочи вниманието си към Лусия, която съзерцаваше езерото и по нищо не си личеше да е чула нещо от разговора им.
— Моите Сестри научиха много от тези димни ями — каза накрая Кайлин. — Перспективите оттук нататък са доста мрачни.
Юги почувства как студената змия на гаденето се свива на кълбо в корема му, напомняйки за снощната му постъпка. В момента не искаше да чува никакви други лоши новини, ала се боеше, че едва ли има кой знае какъв избор.
— Чаросплетниците са преобразували старите канали в мрежа от тръбопроводи — осведоми го високата жена. — Така транспортират миазмите, произвеждани от съоръженията им.
— Отвеждат ги в димните ями, нали? — предположи мъжът и се почеса по наболата си буза. — Имаш ли някаква представа защо?
— Защото там се намират фейа-корите — каза Кайлин.
— Защото точно това са фейа-корите — поправи я Лусия.
Юги килна глава, очаквайки обяснение.
— Тези същества се състоят от отровни изпарения, добивани от Чаросплетниците — отбеляза облечената в черно жена. — Без тях са съвършено аморфни. Тези миазми се увиват около тях като було и им помагат да придобият плътност. Когато ги нарекохме „демони на покварата“, всъщност нямахме представа колко близо до истината сме били.
Юги се замисли.
— Това обяснява ли защо са се върнали в Аксками след нападението над Джурака? — попита той. — Дали защото е трябвало да… да се заредят? Като китовете — един кит може да издържи часове под водата, ала нали трябва да излиза периодично на повърхността, за да си поема въздух…