Въпросът беше какво правеха тези диваци тук, в Сарамир?
След като привършиха с лодката, един от ткиуратците се обърна към Зан и закрачи спокойно към него, без да обръща внимание на въоръжената му гвардия. Бараксът насочи погледа си към лодките. По направата им си личеше, че са изработени в Сарамир. Само боговете знаеха колко диваци имаше в тях, ала дано умееха да плуват, защото само един негов жест и мортирите на Зила щяха да ги направят на трески.
Чужденецът спря на известно разстояние от Зан. Оранжево-русата му коса бе пригладена назад по черепа му и беше втвърдена с помощта на дървесен сок. На колана му, над всеки от хълбоците му, висеше по една кнтха — „кука за изкормване“ на сарамирски. Това бе типично за Окхамба оръжие, което се състоеше от кожена ръкохватка, снабдена със стоманен предпазител за пръстите, и две закривени в противоположни посоки остриета, излизащи от горния и долния му край.
— Благоден, почитаеми бараксе — каза ткиуратецът на почти перфектен сарамирски. — Аз съм Тсата. — Чужденецът се поклони по онзи начин, който се използваше в Сарамир между мъже, несигурни кой от двамата има по-високо социално положение. Зан не можеше да каже дали това бе случайно или преднамерено. Името обаче му се стори смътно познато.
— Аз съм баракс Зан ту Икати — рече той.
Тсата му хвърли поглед, изпълнен с любопитство.
— Наистина ли? Значи имаме обща позната. Кайку ту Макаима.
Конят на благородника изпръхтя и стъпи малко встрани, ала ездачът веднага го върна на предишното му място. Изведнъж се сети къде беше чувал това име. Това бе мъжът, който беше пребродил заедно с шпионина Саран сърцето на Окхамба в търсене на доказателство за произхода на Чаросплетниците; мъжът, който беше помогнал на Кайку да унищожи вещерския камък в разлома Ксарана. Аристократът погледна към Сестрата, която седеше на коня си вдясно от него.
— Можеш ли да провериш това?
Ирисите на жената внезапно почервеняха.
— Вече го правя.
Зан изгледа ткиуратеца с нескрито подозрение.
— Защо си дошъл, Тсата? Времето не е подходящо за посещение на Сарамир.
— Дойдохме да ви предложим помощта си — отвърна Тсата. — Хиляда ткиуратци, които да се сражават редом с вас срещу Чаросплетниците.
— Виждам — каза благородникът. — А какво ще стане, ако не искаме вашата помощ?
— Пак ще се сражаваме, независимо от желанията ви — отговори татуираният мъж. — Дойдохме да спрем вещерите. Ако можем да го постигнем заедно, така да бъде. Ако не — ще го направим сами.
— Същият е, за когото се представя — съобщи в този момент Сестрата. — Свързах се с Кайку ту Макаима. — Тя се поклони на Тсата, както подобаваше етикетът. — Тя ти изпраща поздрави, почитаеми приятелю. Аленият орден е щастлив, че твоята пътека отново те е довела на нашите брегове.
Внезапната учтивост на жената подразни Зан. Симпатията на Сестрата сякаш лиши враждебното му отношение от остротата му. Посестримите от Аленият орден не се съобразяваха с политическата лоялност; те знаеха, че са безценни и се възползваха от всички предимства, които им предоставяше това. Може и да изглеждаха доста по-приятно на външен вид от Чаросплетниците, ала въобще не бяха толкова различни, колкото си мислеха.
Бащата на Лусия слезе от коня си и подаде поводите на най-близкия войник.
— Мисля, че се държах малко грубо — каза той и се поклони. — Казвам ти отново добре дошъл, Тсата.
— Съжалявам само за това, че не можах да дойда по-рано и не успях да докарам повече хора — рече чужденецът, подминавайки извинението. — Ако имахме кораби, щяхме да бъдем десетократно повече.
— Не знаех, че ткиуратците са мореплаватели — подметна Зан.
Тсата се усмихна вътрешно. Типично за сарамирците — да се боят да зададат директно въпроса, чийто отговор ги вълнува.
— Корабите принадлежат на рода Мумака, както и екипажите.
— Мислех, че са напуснали Сарамир след началото на войната.
— Да, точно така — кимна татуираният мъж. — Отплаваха към Окхамба, но все още искат да помогнат на родината си по някакъв начин. Мишани ту Коли дойде при мен, преди да замина за Окхамба, и ме помоли да предам известието за смъртта на Чиен ос Мумака на майка му. Открих я часове преди да отплават от Ханзеан, малко преди Различните хищници на Чаросплетниците да нахлуят в града. В замяна на известието ми тя ми позволи да се върна заедно с тях в Окхамба. Оттогава насам поддържам връзки с рода Мумака; когато настана време, те сами предложиха помощта си.