— Четири кораба? — попита Зан с нотка на пренебрежение в гласа си.
— Другите им трябват, за да извършват търговските си плавания — отвърна ткиуратецът. — Останалата част от Близкия свят продължава да си живее както преди. Те не могат да видят, че ако Сарамир падне, те ще бъдат следващите. Моите сънародници обаче могат. Аз съм им показал.
Зан се замисли. От една страна, всяка помощ бе добре дошла в тези времена и той не бе толкова глупав, че да отхвърли верен съюзник; от друга, просто не можеше да повярва, че хиляда души — десет хиляди, ако можеше да се довери на Тсата — се бяха отправили съвсем доброволно на пътешествие до друг континент, за да се бият за хора, с които на практика нямаха никакви контакти.
— Нашият светоглед е различен от вашия, баракс Зан — каза Тсата с най-сериозно изражение. Бе отгатнал мислите на събеседника си. — Ние не чакаме безучастно, докато злото стигне до нас. Чаросплетниците застрашават целия Близък свят. Ще направим всичко по силите си, за да ги спрем.
Благородникът тъкмо щеше да му отговори, когато Сестрата го докосна по ръката. Взорът й бе насочен на север — от другата страна на реката. Зан погледна към корабите — изглеждаха някак си призрачно, със замъглени очертания. Той примигна недоумяващо; сякаш внезапно бе станал късоглед.
— Нормално ли е мъглата да се спуска толкова бързо по тези места? — попита Тсата, докато въздухът се сгъстяваше около тях.
Десета глава
Стените на Зила бяха удържали враговете на Империята в продължение на хиляда години. Фейа-корите минаха през тях като деца, разрушаващи пясъчни замъци.
Чудовищата приближиха града под прикритието на мъглата, ала не успяха да заблудят никого. Кайку бе предупредила Сестрите за използваните от фейа-корите способи — мъглата се бе спуснала прекалено бързо, а зловонието бе непоносимо, за да имат естествен произход. Въпреки това новината за настъпването на демоните сякаш само влоши положението — очакването на неизбежната им поява се оказа тежко бреме за бойния дух на бранителите.
Воините вече бяха започнали да подготвят града за евакуация, когато демоните изникнаха внезапно от зловонните изпарения, появявайки се сякаш от нищото на десетки метри от стените. Мъжете закрещяха, когато фейа-корите започнаха да се приближават към тях — стръмният склон северно от града създаваше впечатлението, че уродливите същества изникват от гъстата мъгла като морски чудовища, надигнали се от океанските глъбини. Демоните впиха отвратителните си ръце в горната част на стената и откъртиха с лекота огромни късове от нея, покривайки всичко наоколо със съскаща черна слуз. Тези войници, които не бяха достатъчно бързи, за да се отдръпнат от пътя им, останаха завинаги погребани под развалините и отровната тиня.
Тревожен камбанен звън проряза мъглата; мъжете се опитваха да отдалечат тежките мортири, за да могат да открият огън по чудовищата, ала фейа-корите бяха прекалено близо. Те рушаха, разкъсваха и премазваха с бавни и методични движения, унищожавайки огромна част от стената за броени минути, докато бранителите ги засипваха с куршуми и стрели, пропилявайки напразно амунициите си.
Щом отвориха достатъчно широк проход в стената, демоните на покварата нахълтаха в града, като поваляха всички постройки по пътя си, сякаш бяха направени от хартия и клечки. Различните хищници и Възлите не струваха нищо пред пагубната им мощ.
Тсата се носеше по опустошените улици, откъдето бяха минали фейа-корите. Следваха го дузина ткиуратци, които държаха в готовност своите куки за изкормване, а очите им горяха в трескаво очакване. Мъглата зад тях се огласяше от призрачните стонове на страшилищата, а нейде отпред се чуваха гърмежи, писъци и демоничен рев — свидетелство за битката, която водеха войските на Империята срещу пълчищата Различни зверове в опитите си да ги удържат вън от града. Тсата не се интересуваше нито от демоните, нито от хищниците — целта му беше да достигне района помежду им, където освен димящите си, овъглени дири, фейа-корите бяха оставили след себе си сринати къщи с осакатени или смъртно изплашени мъже, жени и деца.