— Насам! Има затрупан човек!
Ткиуратците тутакси откликнаха на зова му и започнаха да преместват тежките, ръбести камъни. Нейде изотдолу се чуваше френетично тропане.
Инстинктите за самосъхранение на Тсата не отслабиха нито за миг бдителността си, докато той и сънародниците му се бъхтеха над каменните отломки. Изострени до съвършенство от живота в джунглата, сетивата му бяха в състояние да определят къде се намират фейа-корите само по протяжните вопли, които издаваха; засега бяха твърде далеч, за да представляват някаква заплаха. Звуците от битката, която бушуваше в северната част на града, му казваха, че силите на Империята все още удържаха атаките на вещерските пълчища. Независимо от това обаче в Зила имаше Различни хищници — зверовете бяха успели да нахлуят в града през разрушения участък от стената, преди бранителите да успеят да го завардят. Тсата бе видял няколко трупа, чиито рани недвусмислено свидетелстваха за естеството на смъртта им.
Тъкмо разчистиха крайчето на някаква врата, водеща под земята — точно от там се процеждаше димът, — когато някакво движение на площадчето привлече вниманието му.
Преди още двата гаурега да са ги забелязали, тримата ткиуратци вече се бяха изправили и държаха в готовност куките си за изкормване. Те напуснаха прикритието на сградите и излязоха на площада, за да отвлекат вниманието на хищниците от беззащитния старец. Щом зърнаха тримата татуирани мъже, рунтавите гиганти заръмжаха гърлено и разлюляха заплашително глави, след което започнаха бавно да настъпват към плячката си.
Тсата и двамината му другари мигом се разпръснаха, без да отделят очи от Различните твари. Съзнателното им мислене бе изместено от светкавичните реакции на ловеца. Гаурегите изщракаха с масивните си челюсти, наблюдавайки предпазливо хората. Муцуните им бяха оплискани с кръв.
В този момент човекът, намиращ се под вратата, затропа още по-силно. Поразчистените отломки вече не заглушаваха до такава степен звука, ето защо страховитите хищници веднага обърнаха глави към стареца, който се спотайваше зад камъните. Мъжът пребледня от ужас.
Тримата ткиуратци избраха точно този миг, за да прекосят разстоянието, делящо ги от двата гаурега. Кожените им обувки бяха толкова меки, а стъпката им — толкова лека, че гаурегите изобщо не ги чуха да се приближават; обърнаха се в последния момент, за да реагират на атаката.
Тсата видя как едното чудовище замахва с масивната си ръка към него и веднага се наведе, избягвайки успешно удара. Той заби едната си кнтха в ребрата на гаурега, влагайки цялата си сила в удара. Острието се вряза дълбоко в плътта на звяра, но мускулите му бяха прекалено жилави, за да бъдат разрязани лесно, ето защо оръжието бе изтръгнато от ръката на татуирания мъж с отдръпването на чудовището. То нададе кански рев и отстъпи назад, а един от другите ткиуратци използва момента и отсече ръката му от китката с мощен замах; мъжът обаче не видя другата ръка на хищника, докато не стана прекалено късно. Тя го сграбчи за пищяла с желязна хватка и ткиуратецът замахна към муцуната на чудовището, сцепвайки устните му, но куката за изкормване се удари в масивната челюстна кост и отскочи назад. Гаурегът замахна и запрати мъжа във въздуха; още преди другарят му да се строполи тежко върху купчина каменни отломки обаче, Тсата нанесе втория си удар. Гигантското същество нямаше време да реагира и татуираният мъж заби втората си кнтха в гърба му с цялата сила, на която бе способен.
Този път изглежда бе успял да засегне някой от жизненоважните органи на чудовището. Хищникът направи няколко несигурни крачки, като се опитваше да достигне стърчащото от гърба му оръжие, ала усилията му бяха безрезултатни. Гаурегът се строполи тежко на земята, а ведно с последния му дъх от зъбатата му муцуна избълбука струя алена кръв.
През цялото време, докато се занимаваше с единия звяр, ткиуратецът не изпускаше от поглед и другото страшилище. Различната твар все още се занимаваше с неговия другар. Тсата се приближи внимателно до падналия хищник, готов да отскочи при първия признак на живот на Различната твар, и измъкна оръжията си, след което се завтече да помогне на сънародника си.
Този мъж — името му беше Хет — водеше боя тактически. Вместо да се изправи сам срещу превъзхождащия го по сила и размери противник, той го примами настрани, за да могат другарите му да довършат първото страшилище, възприемайки дефанзивна стратегия. Сега видя, че Тсата идва да му помогне, и съотношението на силите се преобърна. Той се хвърли в атака, привеждайки се ниско, за да посече коленете на врага си. Ударът му обаче се оказа неточен и вместо коленните сухожилия порази прасеца на единия му крак; въпреки това явно бе достатъчно силен, защото от раната избликна кървава струя, която обагри сивата козина на гаурега. Хет се отдръпна назад, избягвайки контраатаката на Различното създание; в същия момент Тсата порази трицепса на чудовището. Разярен, хищникът се обърна към него, и Хет се възползва от ситуацията, за да разпори масивното му бедро.